Помниш ли онази сутрин на морето? Когато рано те чаках на скрития плаж... Когато всички вкъщи спяха, а други се прибираха от плажните барoве... Само някои ранобудни спортисти или онзи чичко с кучето отиваха към плажа. И един бял дядо с чадър... Помниш ли как вървеше по асфалта, а небето сияеше... Помниш ли как гърдите ти се пълниха с въздух... И как знаеше, че всеки миг ще ме зърнеш... На онзи плаж... Скрития от света и от всички погледи, които ни следяха и ни осъждаха...
Помниш ли как стигна до скалите и как тръгна бос по тях? Как внимаваше да не се подхлъзнеш... Как гледаше в краката си, а изгревът те заслепяваше...
Аз помня как стоях от другата страна на скалите. Чувствах нежния пясък под краката си... Ти закъсняваше с повече около час. Но аз те чаках. Знаех, че ще дойдеш, дори и да не ми писа. Аз вървях по асфалта още преди изгрева. И се разминавах с момичета и момчета, на които още им се празнуваше. Които вървяха прегърнати и омаяни, както ние с теб година назад...
В края на нощта ...