Помниш ли онази сутрин на морето? Когато рано те чаках на скрития плаж... Когато всички вкъщи спяха, а други се прибираха от плажните барoве... Само някои ранобудни спортисти или онзи чичко с кучето отиваха към плажа. И един бял дядо с чадър... Помниш ли как вървеше по асфалта, а небето сияеше... Помниш ли как гърдите ти се пълниха с въздух... И как знаеше, че всеки миг ще ме зърнеш... На онзи плаж... Скрития от света и от всички погледи, които ни следяха и ни осъждаха...

Помниш ли как стигна до скалите и как тръгна бос по тях? Как внимаваше да не се подхлъзнеш... Как гледаше в краката си, а изгревът те заслепяваше...

Аз помня как стоях от другата страна на скалите. Чувствах нежния пясък под краката си... Ти закъсняваше с повече около час. Но аз те чаках. Знаех, че ще дойдеш, дори и да не ми писа. Аз вървях по асфалта още преди изгрева. И се разминавах с момичета и момчета, на които още им се празнуваше. Които вървяха прегърнати и омаяни, както ние с теб година назад...

В края на нощта всички сме с анонимни лица... 

А сега зората изгря и освети всичките тайни, които таяхме в сърцата си. Сега всичко е толкова ясно. Сега изгарям отвътре. Сега стоя права пред Слънцето, което вече изцяло се е показало над водата. Гледам го без да мигам... Знам, че всеки момент ще дойдеш. И плача... От щастие или заслепена от лъчите на деня? 

Ти ще се покажеш всеки момент отляво. От там, от където бие сърцето ми...

Дишам напрегнато. А гърлото ми се пресушава от желание. Отпивам малко вода от бутилката, затварям очи и мечтая. Мечтая с радост... Със сладост... 

Колко пъти в живота ти се предоставя възможност да мечтаеш за нещо, което ще ти се случи непосредствено след това...? 

Опитай да мечтаеш за следващия миг в твоя живот! Получава ли ти се? 

Очите ми стояха затворени. Дишах дълбоко. Чувствах онова приятно напрежение в стомаха, което полита и в гърдите, когато очакваш някой да те целуне... Слънцето загря лицето ми и ме изпълни с най-красивата и чиста енергия... Чувствах се като него. Красива, чиста, и горяща... Обърнах се и те видях да излизаш от скалите...

Ти стъпи на пясъка. На тайния плаж. В моята зона. В нашата тайна страна... Аз първо се вкамених на мястото си. Дишах дълбоко и все по-нервно... Ти бавно се приближаваше. Но още бе толкова далеч, че не можех да видя дали се усмихваш или си сериозен... За миг даже се изплаших, да не би да си дошъл да ми кажеш, че не можем повече да се срещаме така. Че това е безумие... Че ще ни хванат...
 
Господи!
 

Почувствах прилив на кръв по цялото ми тяло. Една вълна се разби в скалите и пръсна вода зад гърба ти. Ти се обърна да я видиш, после ме погледна и се усмихна...
 
Тази вълна разби и моята влюбена вкамененост... Умирах да те прегърна... А ти все още ходеше бавно по пясъка... Тогава си поех дълбоко въздух, пуснах бутилката на пясъка и се затичах към теб. Дори пясъкът да убиваше скоростта ми, аз се чувствах толкова лека, жива, млада и красива... 

Летях към теб... Докато не скочих в ръцете ти. Обгърнах те с бедра. Ти ме държеше като малко момиченце и ме завъртя на плажа. Челата ни бяха прилепени. Ти гледаше дълбоко в очите ми и дишаше неконтролируемо. Постави ме на пясъка. Легна върху мен и ме целуна...

Тогава исках повече никога да не ме пускаш...

https://www.youtube.com/watch?v=ID17IaVb0DE