Никога няма да забравя моята комшийка Радка - винаги запряна от съпружеските си задължения и винаги отворена за всякакви отворени общества. Затова съвсем по своему - отворено и затворено, прие кончината на своя съпруг като своя отговорност.

     Отворената и отговорност пролича още по време на погребението, защото още докато спускаха в гроба любимия и съпруг, тя съвсем отворено понамигна на някои отделни мъжки индивиди, дошли да изпратят в последния път своя приятел и другар. В неговите вечни времена.

     Затворената и отговорност си личеше  по черните дрехи, които беше взела назаем от една нейна приятелка - също отворена и затворена като нея, също вдовица и нейна сестра по оръжие. И двете съвсем затворено плачеха и се утешаваха взаимно.

     На самото погребение присъстваха най-различни обществени дейци. И макар че покойникът беше най обикновен свирач на медна тръба в морският гарнизонен оркестър, едва когато почина (лека му пръст) общинският кмет се сети, че са братовчеди по майчино коляно. Заместник началника в полицейското управление е четвърти братовчед на жена му, а третият им братовчед по бащина линия е горски пазач.  И така нататък и така нататък.

     На погребението, освен целият морски духов оркестър, присъстваше и диригентът. Горкият човек - беше станал на деветдесет години и не можеше да се пенсионира, колкото и да желаеше, защото нямаше кой да го смени. Вдигаше диригентската палка и бавно се заканваше на онези, които от оркестъра искаха да свирят по-бързо - нали е погребение и всичко трябва да бъде малко по-бавно и тържествено.

     Пред ковчега се изказаха доста влиятелни лица. Първи се изказа адмиралът на флота, който освен, че каза, че покойникът „беше много хубав човек", спомена и за неговият непостижим дан в развитието на морската духова музика. Втори беше кметът, но от всичко, което каза, никой нищо не разбра, но всички се разреваха от умиление пред  кмета. Трети беше братовчедът от осемнайсетия брак на вдовицата, който започна речта си с „О!" и завърши с мълчание.

     Накрая всичко свърши. Радка се прибра вкъщи и още много време прибираше в нейното напълно отворено общество всякакви опечалени и напълно затворени за съпружеските си задължения мъже. За Бог да прости.

     Веднъж и дойде на гости самият адмирал на морската флота и тя напълно отворено го прие, като си сложи къса пола и разкопча едно копче от разтворената си блуза. А той съвсем затворено притискаше с колене адмиралската си шапка и не знаеше как да и каже, че ако съпругата му разбере за това посещение - ще му счупи тлавата. Макар и адмиралска, нали е глава...

     Скъпи литератори, търся някой от вас да завърши този разказ, защото докато го пиша, умирам от смях. После, ако се получи сполучлив, заедно с вас ще го публикуваме в любимият ни сайт. Очаквам ви.