Помощ
Объркан свят! Побъркан на моменти! Понякога ми е толкова трудно да се смея, че и за да заплача нямам сили. Всеки си има слабите моменти и часовете, прекарани сред "нищото".
- Ненужно ми е разбирането ти наужким. Как да ти обясня, че грешиш? Знам, с инат има хора, дето прогресират, но има и такива, като нас, на които все нещо не достига да успеят - каза тя и се просълзи. - Защо си мислиш, че в живота всичко на инат ще можеш да градиш или постигаш?
Той я погледна и ехидно се усмихна:
- Ти пък какво постигна като на всички се раздаваш? Онази има пари да ти връща, а този, пък, само дето залъка от устата не ти дръпна...
Тя се разплака,за пореден път,неразбрана.А искаше само да помогне...
-Я върви си гледай детето, сега ще видиш кой е по-по-най! Ти не ставаш, заради тебе вече нямаме пари за хляб!
Дали наистина помощта й беше неуместна. Но такава си беше тя от малка... Щом някой й похлопаше на вратата, тя захвърляше всичко и "хукваше" да помага.
- Не ме съди така, аз не съм безчувствена, ето, виж, бутни тук, отляво - сърце тупти... А ти като си нямаш, какво искаш от мен, ми кажи?
Той се разлюти:
-Млъкни, че ще те фрасна. Как може да си толкоз изглупяла? Ето, ние им помагахме с каквото можем, а че нямаме хляб на масата, кого го тревожи?
След няколко минути всичко потъна в тишина. Чуваха се само хлипанията на горката жена. Какво да направи, като така е свикнала, горката, не гледа за себе си, а за останалите???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
