29.08.2009 г., 22:55 ч.

Порцеланов свят 

  Проза » Други
1496 0 23
2 мин за четене

Отново сънувам кошмар. Не мога да се събудя. Сънят се е слива с душата ми.

В този момент проблемите започнаха да пълзят като охлюви след дъжд. Не знаех как да постъпя и по кой път да поема. Пред мен бяха множество от табели с различни посоки и неизвестен край. Харесах си пътя, водещ към къщи.

Преди години напуснах дома си с неясни цели, обезверена и потопена в черни и безплодни мисли.

По стар навик тръгнах сама. С мен се надбягваха ниви със слънчогледови пити, узрели жита и някой  друг позакъснял щъркел.

Безкрайни минути на път. Замайвам се. Броя самотите с различни лица.

За по-малко от час съм пред къщи.

Страх ме е да докосна вратата - призрачно сребриста е. По-добре  да влезна, дори да се озова в  другия край на живота си.

Най-после отключих. Коридорът е дълъг и тъмен, студен. Всичко е в дърво и мрамор. Като старинен замък. Дебели стени и огромна камина - без жар.

Минавам през първия етаж. Една, две, три, четири стаи... Изпълнени с прах и тишина.

С безброй огледала и стари чаши, препълнени с горчивина. Години наред залоствах прозорци от страх и не разплитах паяжините на самота и ярост. Не се завръщах. Оцелявах.

Тези стълби... напомнят... пътеката към кулата на всичките ми саможертви.

Вече съм на втория етаж. Приятно е. По-светло, дори и слънцето се опитва да ме докосне - с пръст от светлина.

Всичко е различно. Тук мога да остана. Влизам в овална и синя стая. Това е стаята ми за размисъл и опасения. Следите от прах и самота са нищожни.

Втората стая – детската. Приятно е. Жълта и топла е. Настъпвам мек предмет.  "Мила моя мамо...". Сивото зайче на децата. Очите ми се замъгляват от сълзи.

Влизам  в трета стая. Хм, това е спалнята. Началото и краят  в живота ми. Бързам. Почти с невероятна сила нахълтвам в кухнята. Да не се задържам много тук. Познат ми е всеки детайл.

Все по-уверено вървя по стълбите към третия етаж. Тук се усеща свободата и мирисът на запалени факли с мечти.

Празно е. Искам да си купя маса и два стола. Няма да стоя сама , опасно близо до Боговете.

 Ще си нарисувам живот и пристанища за бездомни мисли. Може и любим, но този път да не е от камък.

Тези стълби... трябва да ги изкача. Никога преди не отворих вратата на тавана. Задушно е. Тя ме чака. Не я виждам, но знам, че е тук. От години лекува липсите ми. Няма да я гоня. Ще ми носи писма – неполучени, от онзи край на  суета и мрак. Добра е. Само тя остана след всичките неизгорели свещи и непокълнали жита. Не се страхувам. Птица е - кукумявка. Всичко ще подредя. Дори и сънищата си. Няма да се крия под крило на гълъб от срам и отшумели безумия.

Домът ми е ще е крепост. С дванадесет стаи. За всички сезони на бягства и отминаващи брегове.

Искам да стопля в прегръдката си хамстер. Да го обичам, а той да ме запази - като житно зрънце. За най-тежките и неплодородни дни.

Ритуал съм.  И хляб. Боли от незапалено огнище.

Не мога да съм пепел, не ми приличат порцелановите урни.

Имам само час - оставане. Другото е път... И събуждане.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На свой ред ще кажа "красивичко" написано. Имаш дар слово.
  • Дано не се счупи този твой свят!
  • Ти си поет! Да ми изпратиш някое стихотворение,Яни! Чакам те.Удоволствие...
  • Много искам да съм хамстер,дори ми отива. Добър разказ!
  • красиво пишеш...много харесвам прозата ти, мила Яна.
  • Интроспекцията винаги ни прави по- добри. А животът, животът е едно безкрайно завръщане към себе си, към истинското себе. Наблюдавайки се отстрани,само тогава, можем да се познаем, защото чак тогава си даваме сметка от какво в действително сме имали нужда. А това определено не са неясни мотиви да живеем така или така... Тогава виждаме истинските си стремежи истинската си душа. Браво, Яна. Невероятно преоткриване на себе си. Поздрави!
  • Ще си нарисувам живот и пристанища Може и любим...Просто рисувай...с любов!!!
  • Не давам мнения за проза,но за реалността-да.А това което си написала е Тя,за това е красиво,но тъжно.
  • Силно и впечатляващо! Поздравления Яна!
  • "В този момент проблемите започнаха да пълзят като охлюви след дъжд" ... от къде ги извади тези сравнения :D
  • Ей, ти май направи решителен завой. Виждам те в ново амплоа. Прегръдка.
  • Толкова много врати има пред нас и всяка съществува, за да бъде отворена... прекрасни думи!
  • Яна хареса ми разказа,но ти трябват 13 стаи .Една да си почиваш от всички сезони.
  • Сън - кошмар, приказно сливане на съня, и душата, като Алиса в страната на чудесата... Яна в къщата на своята душевност и своя кошмарен сън, един красив порцеланов свят, нежен и раним, необичаен и сущевременно много реален... който за жалост обитава сама... А колко много ни се иска топлината на друго човешко съшество...да сгрее и разруши този студен свят на незапалено огнище...
  • Невероятна проза! Много силни редове!
    Очарован съм!
    Поздрави!
  • Ще си нарисувам живот и пристанища за бездомни мисли. Може и любим, но този път да не е от камък.

    Стисна ме за гърлото!!!
  • много много хубаво и душебръкващо.
    А стаята "за размисли и опасения"...
  • Много, много силно. Поздрави и благодарности.
  • Яна, стахотно е!
    Имам само час - оставане. Другото е път... И събуждане
    Поздравления, много силна творба!
  • Здравей, Яна! Всяка твоя творба търси и намира "изворчето" с живата вода на дните ни. Вълшебно е усещането. Благодаря ти! Поздрави сърдечни!

    ...пътища-много и пред всеки!
    Аз, Ти, Ние-всички сме пътеки!
    Времето полека всички извървява.
    От човека до Човека Обичта остава...
  • !!!
  • Хубаво пишеш...
    Поздрави и от мен!!!
  • Яна, завръщането винаги е трудно: в детството, към щастието, към себе си... Страхотна творба! Поздрави!
Предложения
: ??:??