Поредица репортажи - Когато има режим на водата…

     Когато има режим на водата…

     Заради ремонтите на нашето кръстовище няма да имаме вода поне две седмици (защо не и месец!). Е, ще ни пускат от 5 до 7 часа сутринта.

   Намирам го за предизвикателство и възможност да тествам здравината на нервите си. Освен това подобна ситуация подтиква към усъвършенстване на самодисциплината. Все преимущества. И така – вместо в 6.00 ч. сега ще ставам в 5.00. Ще бързам да заредя пералнята. Ще измивам насъбралите се съдове. Ще забърсвам пода. Ще се изкъпвам. Дори зъбите ще успявам да измия. Към 8.30 вече ще простирам, а съседките ще се опитват да ме включат в роптаенето си, че няма вода и нищо не могат да свършат. Съдовете си не могли да измият! А аз какво ще да им кажа –  моите ще са измити. Не смогнали да изперат. Аз пак ще избирам да мълча...

    …

    Ситуацията с режима на водата вече е в ход и съм принудена да живея в принудителни условия. Не само се научавам да ставам рано (в часовете, когато е определено да има вода!), да усъвършенствам самодисциплината си, но придобивам и нови навици. Започвам да проверявам от време на време дали не са пуснали извънредно вода. Така практически се увеличава вероятността да засека някой случаен епизод, когато има вода. Например: пробуждам се в 2 часа и хуквам към банята да завъртя кранчето (първия път стана случайно, но после съвсем целенасочено започвам да проверявам в удобен и в не чак толкова удобен момент дали не тече вода...) Така, ако има вода –  включвам бойлера, зареждам пералнята, измивам изостанали съдове, забърсвам пода... къпя се... наливам кофи и тенджери... часът може да е 3; 4; 5... За ужас на останалите обитатели вкъщи, които винаги смятат, че „не му е сега времето”… Моето денонощие не се дели на ден и нощ, а на „има вода” или „няма вода”… И достигам до извода, че най-хубаво е да си във възрастта, когато ти се струва, че всичко става за ядене… Тогава не те интересува има ли, или няма вода… Който трябва ще му мисли и ще е подсигурил…

    Остава ми да си помечтая, че ще попадна на приказно място, където неограничено ще има вода… в съчетание със слънце… и любим човек…

                                                                          © Павлина Петрова