7.11.2017 г., 12:57

Поредният

1.1K 1 1
1 мин за четене

Не желая да звуча егоцентрично, но не мислите ли, че гастрономията върти света?
Че тя е навсякъде около нас?
Е, може би, поне в развитите страни...

Работите до пот и сълзи от сутринта, а в обедната почивка отивате на обяд в близкия ресторант или на горчиво питие в близкото кафене...
Мечтаете си за онази красива, вълшебна жена, която има най-прекрасната гръд, която сте виждали, и след 2 месеца мъчно събиране на нужната смелост, най-сетне я каните на по кафе в новооткрития столичен бар...
Имали сте тежка седмица и единственото ви желание е да излезете в петък вечер с приятели, просто да разпуснете в някое заведение...

Извинявам се. Гастрономията не върти света, светът се върти около нея.

По баровете има повече веселие, отколкото в театрите.
По баровете има повече тъга, отколкото по погребенията.
По баровете се влюбват повече хора, отколкото по кината на романтичните филми. 
По баровете понякога има повече секс, отколкото в спалните ни. Сексът в мислите ни.

Следващия път, когато влезеш в някой бар – да се смееш, да тъжиш, да се влюбваш 
или да правиш тайно секс в мислите си, усмихни се на сервитьорката.

Тя и стените на бара може би са виждали повече смях, сълзи, любов и трепети от теб.
Ти не си повече от нея или бара.
Ти си просто поредният.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ponichka Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен пък ми харесва! Не знам защо има такава оценка, но разказчето е хубаво!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...