36 мин за четене
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 13: Аз умрях?
Започнаха хладни дни да се редят. Ту дъждовни, ту облачни. Слънцето се появяваше или се криеше. Бяха приятни освежаващи зеленината дни. Всичко ухаеше много приятно във въздуха. Уханието караше самодивите да се вълнуват и макар да не харесваха дъждовните и хладни дни, се успокояваха от ароматите на обновление. Сякаш всичките им тревоги от предишните забързани дни се отмиваха с водата. И сякаш малко по малко товара на плещите им улекваше. В Източната част на Самодивската гора нямаше големи и силни бури. Те се възспираха от високите Иглолистни самодиви в Северната част. Затова дори в дъждовните часове, самодивите вършеха задачите си спокойно.
Беликá не беше излизала от хралупата си от доста време. След като облече новата си риза на вторият ден от донасянето й, заспа дълбок сън. Не се събуждаше дори да яде. Помощничките на Ясика, а понякога и самата Ясика идваха и надникваха на входа дали бе добре. Те знаеха какво означаваше този дълбо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация