Вечерта се спускаше над града и обвиваше сградите със своята тъмна мантия. Улицата опустя и само от време на време разлялата се тишина биваше прорязвана от стъпките на закъснял минувач. Младото момиче потрепери от вечерния хлад и се сви в одеялото, наметнато върху крехките рамене. Погледът и жадно обхождаше потъналата в мрак улица, но и последният закъснял минувач вече се беше прибрал.
- Стана студено, госпожице Клара. Мисля, че е време да ви прибера вътре.
- По-късно! Не ми е студено!
Клара докосна железните пръчки на парапета, сякаш да си вземе довиждане и тъжно погледна потъналите в мрак сгради, скупчени една до друга, озарени от светлината от грейналите прозорци. На този балкон се събираше целият й свят. От него с часове наблюдаваше хората, които се разхождаха по улицата и копнееше и тя да крачи редом с тях. Мечтаеше да тича с хлапетата, отмъкнали поредната ябълка от сергията за плодове или да се наслаждава на изложените рокли на витрините с групичките млади момичета. Искаше нейния ...