Гората ставаше все по-тъмна, създавайки зловещо настроение. Бях се скитал из нея поне два часа. Вероятно групата, с която дойдох, вече пътуваше към дома с автобуса. Пред мен проблесна светлина за кратко и после изчезна. Насочих вниманието си към нещо в далечината, което изглеждаше като къща. Когато се приближих, почуках на вратата, но тя се отвори с изскърцване.
— Ехо? Има ли някой? — извиках нервно и плахо. — Дали случайно имате ток, да заредя телефона си?
Влязох във вестибюла, където цареше мрак и тишина. Вратата зад мен се хлопна тежко, блъсната от вятъра, а аз потръпнах от силния трясък. Видях контакт в стената и незабавно извадих смартфона си от раницата. Свързах го със зарядното и набрах екскурзовода. Първите капки дъжд затропаха по ламаринения покрив, а около мен всичко потъна в мрак. Празен сигнал! Изведнъж се чу силен гръм, последван от ослепителна светкавица, която за миг освети фигурата на възрастен мъж, стоящ точно пред мен. Изпуснах телефона и извиках уплашено. Но пред мен ...