Последният мъж
Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше да го обслужи, а не да си фантазира разни глупости.
- Кафе с мляко, както винаги? – попита го от вежливост, макар че отдавна знаеше отговора.
Той кимна в знак на съгласие, но я погледна в очите. Това леко я стресна. До сега не беше го правил. И днес, в този миг, усети с цялото си същество, че я видя. За него тя не беше жена, леко прегърбена, обикновена. Беше прекрасна. Може би кралица?! Гледаше я като омагьосан. Може би виждаше повече от другите?! Душата й потръпна.
- Имаш красиви, нежни, бели ръце, като шии на лебеди. – промълви тихо той.
Тя се смути, обърна се и побърза да се скрие зад бара, за да направи кафе. Никой до сега не й беше говорил по този начин. Пръстите й трепереха. Ами да...той беше нейният красив благородник. Отдавна го харесваше, но сега...Чувстваше се омагьосана. Когато му сервира кафето стана чудо. Усети устните му върху своите. С онази вълшебна целувка, която превръща жабока в принц, а нея сервитьорката в кралица. И реши да го направи свой. Сега или никога! Хвана ръката му и го поведе към служебната тоалетна. Заключи вратата. После правиха секс като две души търсещи капка любов между първичните тласъци на сътворението. Беше неописуемо. Смътно си спомни как машинално си пооправи дрехите, а той изпи вече изстиналото кафе. Преди да тръгне отново потръпна под погледа му.
- Ще те чакам. – бяха последните й думи. Вътрешно искаше да му изкрещи: Не си тръгвай! Никога! , но нямаше това право.
На другия ден той пак се отби. Беше набързо. Изпи кафето без да я погледне. Това, че плати и за предния път изобщо не я интересуваше. Принцът се беше изгубил. Сега пред нея стоеше поредния сив и дребнав клиент. Какво му беше харесвала толкова? В него нямаше нищо благородно...Чакаше. Но той си тръгна като непознат. Дълбоко в себе си знаеше, че вече наистина е такъв.
Повече не го видя. След няколко седмици получи известие, че баща й е тежко болен. Отпътува към родния си град тъжна и с усещането, че никога няма да се върне. Интуицията не я излъга. След година се омъжи за стар приятел от детството. Не искаше да си спомня времето като сервитьорка в малката закусвалня. Там някъде беше и последния мъж, който я излъга. Благородният принц, който пада на колене пред своята любима, но... само в приказките.
По идея на Сенд /Георги Стоянов/ - Само веднъж /проза/
https://otkrovenia.com/bg/proza/samo-vednyj-6
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
