Последният мъж
Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше да го обслужи, а не да си фантазира разни глупости.
- Кафе с мляко, както винаги? – попита го от вежливост, макар че отдавна знаеше отговора.
Той кимна в знак на съгласие, но я погледна в очите. Това леко я стресна. До сега не беше го правил. И днес, в този миг, усети с цялото си същество, че я видя. За него тя не беше жена, леко прегърбена, обикновена. Беше прекрасна. Може би кралица?! Гледаше я като омагьосан. Може би виждаше повече от другите?! Душата й потръпна.
- Имаш красиви, нежни, бели ръце, като шии на лебеди. – промълви тихо той.
Тя се смути, обърна се и побърза да се скрие зад бара, за да направи кафе. Никой до сега не й беше говорил по този начин. Пръстите й трепереха. Ами да...той беше нейният красив благородник. Отдавна го харесваше, но сега...Чувстваше се омагьосана. Когато му сервира кафето стана чудо. Усети устните му върху своите. С онази вълшебна целувка, която превръща жабока в принц, а нея сервитьорката в кралица. И реши да го направи свой. Сега или никога! Хвана ръката му и го поведе към служебната тоалетна. Заключи вратата. После правиха секс като две души търсещи капка любов между първичните тласъци на сътворението. Беше неописуемо. Смътно си спомни как машинално си пооправи дрехите, а той изпи вече изстиналото кафе. Преди да тръгне отново потръпна под погледа му.
- Ще те чакам. – бяха последните й думи. Вътрешно искаше да му изкрещи: Не си тръгвай! Никога! , но нямаше това право.
На другия ден той пак се отби. Беше набързо. Изпи кафето без да я погледне. Това, че плати и за предния път изобщо не я интересуваше. Принцът се беше изгубил. Сега пред нея стоеше поредния сив и дребнав клиент. Какво му беше харесвала толкова? В него нямаше нищо благородно...Чакаше. Но той си тръгна като непознат. Дълбоко в себе си знаеше, че вече наистина е такъв.
Повече не го видя. След няколко седмици получи известие, че баща й е тежко болен. Отпътува към родния си град тъжна и с усещането, че никога няма да се върне. Интуицията не я излъга. След година се омъжи за стар приятел от детството. Не искаше да си спомня времето като сервитьорка в малката закусвалня. Там някъде беше и последния мъж, който я излъга. Благородният принц, който пада на колене пред своята любима, но... само в приказките.
По идея на Сенд /Георги Стоянов/ - Само веднъж /проза/
https://otkrovenia.com/bg/proza/samo-vednyj-6
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Капучиното е моята стихия ! Благодаря! А относно творбата ще ти каза защо е така: Казах ти, че творбата ти задава безброй въпроси . А всъщност въпросъс е един към всички читатели: Кога аджеба , човек е готов за Покаяние! И за това не се харесва творбата ! Една Искрена усмивка от мен за теб!
-
Да ти кажа честно този разказ нещо не ми го харесаха. Всеки човек има различно мислене и по различен начин възприема написаното.
Благодаря ти. 🙂 Едно капучино за приятелското гостуване. ☕🍩 -
В този кратък разказ има повече въпроси от конспекта в медицинския ! Много сии ..............точна ! Усмих!
-
Здравей, Лиа! За мен тази тема си беше истинско предизвикателство, защото това си е един бърз секс с непознат в обществена тоалетна. Така казано без украсата за мечтания принц и аналогията с приказките изобщо не изглежда добре. Не знам дали хората, които живеят по този начин мислят така и са решили, че това е пътя към голямата любов...не ги разбирам.
Сигурно вина има самотата, която ги прави прекалено уязвими.
Благодаря ти за коментарчето и твоята гледна точка. Разбирам те.Благодаря ти за милите думи.
Пожелавам ти весел 8-ми март и много подаръци и целувки! -
Кате, все пак, има и весела страна и много романтична. Аз открих достатъчно нюанси в историята, които да ме накарат да търся зад всеки ред, останалото. В повечето случаи е така, както в реалността на героинята. Жените винаги търсят рицаря- благородник и разбират,че той е този, който приема кусурите им, като част от тях, а не онзи, който търси временен мехлем за раздиращите го противоречия и комплекси. Непознатото, казват, че привличало, ала...Романтичното очакване е по- сладко от реалността,но реалността е по устойчива от мечтанията. Няма да се впускам в повече излияния, както винаги се възхищавам на краткостта и точността, с която създаваш историите си. Поздрави!
-
Здравейте Марианка и Краси! Краси, благодаря ти за многото усмивки. Посети ако имаш време Сенд и ще разбереш идеята.
Марианка, май целият живот е съвкупност от търсене на нещо, а получаване на друго. Жалко, че се разделят, защото ми се искаше да е весело. Благодаря ти за прочита. -
Нямам идея за идеята, но не виждам излъгани, Кате. О, видях - интуицията!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти за искрената усмивка. Голяма рядкост са.