Постнарцистично ( Из "Откровено за лудостта")
***
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угрозата, съмненията и дебелокожото си вече съществуване, прикривам с тялото си нежния цвят. Творя врагове, които се нахвърлят срещу себе си в отражението на реките...
Гледам образа си във водата, уплашено стискам цветето, но желанието ми се пречупва заедно с крехкото стебло и аз се хвърлям, за да споделя, потъвайки, умората от суетата с Нарцис.
Капките вода разплискват надеждата, че ще се преродя, но този път в дива теменуга.
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угрозата, съмненията и дебелокожото си вече съществуване, прикривам с тялото си нежния цвят. Творя врагове, които се нахвърлят срещу себе си в отражението на реките...
Гледам образа си във водата, уплашено стискам цветето, но желанието ми се пречупва заедно с крехкото стебло и аз се хвърлям, за да споделя, потъвайки, умората от суетата с Нарцис.
Капките вода разплискват надеждата, че ще се преродя, но този път в дива теменуга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Продължавам!
