Не познавах остров Крит и нетърпението ми да стигна час по скоро беше разбираемо. Бях чела толкова много за стара Елада и знаех историите ѝ. Когато ми предложиха да работя в малък ресторант в един от градовете, приех с радост.
Градът имаше две части – нова и стара. Ресторантът се намираше в старинната част, която беше предпочитана от чуждестранните туристи. Къщата, в която ме настаниха, също се намираше там. Улиците (ако можеха така да се нарекат) бяха тесни. Когато застанах по средата на една от тях и разперих ръце, докоснах оградите на къщите от ляво и от дясно.
Малки кокетни магазинчета, отворени от ранна сутрин до късна вечер, примамваха с чудни ръкоделия и сладкиши.
Ресторантът не беше голям, но имаше прекрасна градинска част. Масите бяха разположени под дърветата, от клоните на които се спускаха пъстроцветни книжни фенери. Нощем приличаше на приказка, в която потъвах като дете и не исках да свършва никога.
Къщата, в която живеех, не беше много далеч, но се намираше встрани от ожи ...