22.04.2015 г., 16:48

Прародителят

959 0 1
1 мин за четене

ПРАРОДИТЕЛЯТ

 

 

Толкова съм уникален, че започнаха да ми слагат жици на главата, за да разберат какво ми е. Свързаха жиците с компютър и така анализират мозъка ми.

„Абе, хора, викам им, оставете ме намира. Няма как да разберете защо съм толкова красив, умен и желан. Просто човечеството жадува да чуе мислите ми, отронени от най-красивите устни и реещи се във въздуха като пролетен вятър. Никога не може да се роди личност като мен. Това трябва да се приеме като факт неоспорим, да се отпечати като аксиома и повече да не се обсъжда.”

А те: „Не, моля те, бъди тъй великодушен, колкото си гениален, уникален, красив и жизнен. Само ще ти изследваме мозъка, да видим дали не е като на Айнщайн или на Ленин, може пък да схванем причините за гениалността и уникалността на людете, ще се доближим до великото творение на Духа, до волята на Вселенския разум.”

Добре, айде, от мене да мине.

Аз съм акумулатор. Жиците, с които ме бяха свързали, бяха кабели, за да вземат ток от мой колега, щото аз съм празен, кух акумулатор. Но че съм куха лейка, само съм празен акумулатор. Уникалното ми е, че съм тъй атавистично празен, че никой и никога няма да разбере защо изобщо съществувам и какво е предназначението ми. Кой ли го е произвел и защо ли? – чудеха се моите изследователи. Историците и до днес умуват как да ме очертаят в аналите – като внезапна проява на човешката промисъл или като учудващо творение на Вселената.

Така стигнах до извода, че колкото си по-непотребен и не ставаш за нищо, толкова повече те възприемат като уникален и значим.

Вероятно аз съм прародителят на политиците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм с твоите изводи. Хем е смешно, хем е и тъжно.
    Хареса ми разказът ти.

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...