Прародителят

ПРАРОДИТЕЛЯТ

Толкова съм уникален, че започнаха да ми слагат жици на главата, за да разберат какво ми е. Свързаха жиците с компютър и така анализират мозъка ми.

„Абе, хора, викам им, оставете ме намира. Няма как да разберете защо съм толкова красив, умен и желан. Просто човечеството жадува да чуе мислите ми, отронени от най-красивите устни и реещи се във въздуха като пролетен вятър. Никога не може да се роди личност като мен. Това трябва да се приеме като факт неоспорим, да се отпечати като аксиома и повече да не се обсъжда.”

А те: „Не, моля те, бъди тъй великодушен, колкото си гениален, уникален, красив и жизнен. Само ще ти изследваме мозъка, да видим дали не е като на Айнщайн или на Ленин, може пък да схванем причините за гениалността и уникалността на людете, ще се доближим до великото творение на Духа, до волята на Вселенския разум.”

Добре, айде, от мене да мине.

Аз съм акумулатор. Жиците, с които ме бяха свързали, бяха кабели, за да вземат ток от мой колега, щото аз съм празен, кух акумулатор. Но че съм куха лейка, само съм празен акумулатор. Уникалното ми е, че съм тъй атавистично празен, че никой и никога няма да разбере защо изобщо съществувам и какво е предназначението ми. Кой ли го е произвел и защо ли? – чудеха се моите изследователи. Историците и до днес умуват как да ме очертаят в аналите – като внезапна проява на човешката промисъл или като учудващо творение на Вселената.

Така стигнах до извода, че колкото си по-непотребен и не ставаш за нищо, толкова повече те възприемат като уникален и значим.

Вероятно аз съм прародителят на политиците.