Apr 22, 2015, 4:48 PM

Прародителят 

  Prose » Humoristic
776 0 1
1 min reading
ПРАРОДИТЕЛЯТ
Толкова съм уникален, че започнаха да ми слагат жици на главата, за да разберат какво ми е. Свързаха жиците с компютър и така анализират мозъка ми.
„Абе, хора, викам им, оставете ме намира. Няма как да разберете защо съм толкова красив, умен и желан. Просто човечеството жадува да чуе мислите ми, отронени от най-красивите устни и реещи се във въздуха като пролетен вятър. Никога не може да се роди личност като мен. Това трябва да се приеме като факт неоспорим, да се отпечати като аксиома и повече да не се обсъжда.”
А те: „Не, моля те, бъди тъй великодушен, колкото си гениален, уникален, красив и жизнен. Само ще ти изследваме мозъка, да видим дали не е като на Айнщайн или на Ленин, може пък да схванем причините за гениалността и уникалността на людете, ще се доближим до великото творение на Духа, до волята на Вселенския разум.”
Добре, айде, от мене да мине.
Аз съм акумулатор. Жиците, с които ме бяха свързали, бяха кабели, за да вземат ток от мой колега, щото аз съм празен, ку ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??