Българите са истински евроатлантически народ, случайно попаднал в земите на СССР. Участвали са в борбите срещу КГБ и тоталитаризма и, подгонени от монголските орди на Сталин, потърсват убежище в родината си.
Където са живели спокойно, докато са нападнати от славянски орди, които ги включват в територията и акваторията си, определяйки ги като балканско племе. Нещо повече – путинистите се опитват да спрат въздействието на правилната Римска църква, пращайки свои емисари – някакви братя-монаси. И дори се опитват да пославянчат англо-американските просветители като Клементий от Охрид /щата Мичиган/, Блякризец от Лос Анджелис, патер Еугимий и други посланици на хептеп добра воля - благородници от „Америка за България“.
Българите с радост посрещат цивилизациония Четвърти кръстоносен поход и се присъединяват към него при Адрианопол, а президентът Калоян гостоприемно приема в столицата си западноевропейския император Балдуин.
Пак така щастливо посрещат превъзпитателната роля на малоазийските посредници на новата цивилизация, носителите на либерализма и евроазиатските ценности от юг. Пет века са обучавани в новите усещания и културни дискурси, както и в модерен поглед към света.
В края на петия век от претачването на цивилизацията се появяват агресорите от Русия, поставили си за цел превземането на света. Те колонизират България и я оставят окупирана до скоро, зарязвайки я сама да се оправя – независима и свободна.
Важното е, че българският народ създава песни и легенди за истинските освободители – Седма кавалерия на генерал Къстър, преплувала с конете си Атлантика и прогонила путинистите.
Следват щастливи години, оцветени и подправени с три пикантни национални катастрофи.
Но българите уверено вървят по правия крив път и се присъединяват към либералдемократичната евроатлантическа общност, която под водачеството на свободолюбивия фюрер се опитва да освободи целия свят за свое владение.
За кой ли пореден път българите са от правилната страна на силата – отново хванали палците на краката. И всичко ще е според мераците надиванните стратези, но… За съжаление, подведените англо-американци победили вожда на арийската демокрация – с малко помощ от руснаците – и лоши робски времена на окупация, глад и гнет настъпили по българската земя.
А така после идват пак комунисти – само руснаци, та донасят десетки паметници за себе си и започват да задушават държавата с евтини енергийни продукти, въоръжение, кредити. При това нагло нахлуват по плажове и планини, задушавайки свободната далавера с руски пари…
Накрая българите въстават, водени от децата на родните комунисти – възрожденски умове, попили като гъби либерализма от западните обучителни центрове и разсипващи навред познанията, вложени като пари в банкомат от отворени затворени модернистични общества, програми и перспективни НПО-та…
Сега всичко е наред. Младите българи намират работа като обслужващ персонал около Града на хълма, останалите тук редовно си промиват мозучната клетка с пенест сапун от посолствоТО, старите – нещастни носители на някакви си христиански и национални морални ценности намират бърз подслон в отвъдното, а държавата…
Каква държава?
© Георги Коновски Всички права запазени