Празникът на детето
Празникът на детето
Изпрати писмото.
Всеки следващ ден очакваше отговор, но такъв не идваше.
В късния след обяд на 22 ноември, рождената дата на детето, отиде до пощата и позвъни.
- Да. Ало, кой е? – чу гласа на тъщата.
- Алекс е. Дай ми Лорка.
- Лори, ела, бабо, баща ти е на телефона – разнесе се в слушалката. Чу как шляпат детските крачета, а след това и звънкият глас:
- Ало, тати, ти ли си?
- Да, татко. Обаждам се за да те поздравя за рождения ти ден и да ти пожелая много здраве и щастие и да порастеш мно-о-го, много голяма!
- Получи ли колета?
- Да, тати. Кестените са много вкусни. Мама ми дава всеки ден да ям кестени и ябълки.
- Браво, татко! Радвам се. Искам да ядеш по много и да порастеш голяма и много хубава и умна девойка.
- Тати, хайде да изпеем една песничка за рождения ти ден.
- Коя?
- Ами, хайде за Бимбо?
- Ама ти пей!
- А ти заедно с мен?! Хайде…
- Да.
Таткото затвори вратата на кабината зад себе си, за да не се чува в залата на пощата и запя, а детето заприглася от отсрещната страна:
“Негърчето Бимбо се катери, катери,
майка му отдолу се чумери, чумери.
Слизай, Бимбо, от тавана,
ще те погна с тигана!
Сладък банан – пееше таткото –
Сладък банан – пригласяше и момиченцето –
Ти растеш и тук, и там? Ам! Ам!”
- Браво-о! – извика щастлив таткото и чу от другата страна:
- Хайде Лоро!
- Кой те вика? – попита Алекс.
- Мама, подготвят свещичките на тортата и аз ще трябва да ги духна.
- Какъв е тоя зор? Не ни дават да си поговорим, татко, но друг ден пак ще ти се обадя отново. На колко годинки ставаш сега?
- На пе-е-т! – извика весело детето.
- Браво татко! Вече си мнооого голяма!
Хайде, целувам те по бузките татко.
Довиждане и приятно изкарване на празника!
- Довиждане и на тебе, тати! – и детето изтича и се развика някъде нататък в стаята.
Някой се приближи и постави слушалката.
Празникът за него бе свършил.
Плати и излезе.
Вятър отнесе сълза появила се в крайчеца на окото му.
Преглътна.
Не вдигна ръка да обърше другите.
Мислите му бяха там, някъде на север в България, при дъщеричката му.
Хубаво беше да се съберат, но щеше ли да стане… някога… или…
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Войнов Всички права запазени
