Малко празен се чувствам, море от сълзи за теб изплаках. Странно как бях онзи, който те разсмиваше, а станах онзи, който те измаря!!! Как към мен за помощ се обръщаш, но рядко за ръка ме хващаш. Какво ли да изрека, каква ли поема да напиша, за да ме забележиш. Целуваш ме на тъмно и когато си гузна, а не когато искам. Сърцето ми е голямо и за теб тупти, всяка мисъл за теб отлита в небето.

Как ли така и не се научи да ме оценяш или просто да ме видиш какъв съм - влюбен в теб. Усмивката ти, гласът ти, така вълшебни са за мен и устните така медено сладки не мога да усещам всяка вечер. Момиче, моля те, не ме гледай през мен, а погледни в мен и виж как и последния си дъх за тебе дадох.