Пред риск - III
***
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как толкова скоро след избухването на т. н. демокрация, се появиха новите доносници и мижитурки.
Той стана внимателно, като се опитваше да не събуди съпругата си. Погледна спокойното й лице, разпилените й по възглавницата коси и изпита умиление. Очакваха рожба и той за нищо на света не искаше да я притеснява със своите проблеми. Изпита задоволство, че успя тихо да се измъкне от спалнята. Зареди кафеварката и започна да се бръсне. От огледалото го гледаше човек с дълбоки сенки под очите, с две напречни бръчки между веждите, твърде изморен и угрижен. Усети мириса на свареното кафе. Наплиска лицето си със студена вода и побърза да си налее от ободряващата напитка. Силното, горчиво кафе сякаш му възвърна силите. Вече главата не му тежеше толкова и той намери сили да се изкъпе с хладка вода. След банята все пак изпи един аналгин. Тъкмо с колегите си вече бяха към завършека на много интересни опити и се започна движение за закриване на Академията. Какво щеше да стане с неговата лаборатория и с многогодишните му усилия? Зави му се свят и професор Вътев се свлече на пода.
***
Отдавна беше отминало времето, когато вкъщи нямаше къде да се стъпи от разхвърляни по пода части от играчки, когато навсякъде жужаха вентилаторчета, измайсторени лично от мъника и то - от най-новите му колички, отдавна бе отминало и времето, в което учеше в гимназията по електротехника и електроника и в часовете по практика се справяше с най-сложните задачи "само с поглед”, както казваше преподавателят му. Сега младежът завършваше специалността „компютърни системи и технологии” в Техническия университет в град София и едновременно учеше „ядрена физика” в Софийския университет. С какво ли успяваше да омагьоса и да завладее хората около себе си? Може би с високото си, красиво чело или пък с проникновения си и буден поглед, който откриваше задълбочен, търсещ ум? Преподавателите му възлагаха интересни задания, а един дори му бе поверил ключ от университетската лаборатория. Е, младежът сякаш имаше по-голям късмет от този на Исак Нютон, защото никога досега не му се бе налагало да продава зеле и да се крие под каруцата със зеленчуци на вуйчо си, за да решава хрумналите му задачи! Някои от по-недоверчивите биха поклатили побелелите си глави: „Какъв ти късмет, та този младеж е роден в България, а не в Англия!” Но сега бе пролет – свежа, цветна, изпълнена с надежди… И в една от уханните нарцисови вечери, когато младият човек реши за по - напряко, прибирайки се в студентската си квартира, да мине през градската градина, именно него забелязаха търсачите Ойл и Ейл от планетата Пейл.
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
