ВЪЗЛОВА ТОЧКА

Откъс от книгата "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "

        Част седма

Когато сестрата на Мария и съпругът ѝ си тръгнаха, в стаята за известно време настана тишина. Всеки по свой начин премилаше и подреждаше ситуацията в себе си. Първа възвърна равновесието си Иванка.
– Да седнем всички и да видим какво ще правим.
Никой не възрази. Седнаха около масата. Марийка, сестрата на Петър, беше превъзбудена от ситуацията. Тя много харесваше такива особени ситуации. Наслаждаваше се на истеричните и неадекватни реакции на хората, когато са поставени натясно. Направо изгаряше от желание да види брат си и онзи нахалник как се хващат за гушите и се търкалят по земята, вкопчени здраво един в друг. А наоколо падат столове и посуда се троши. Щеше да е супер емоционално. Но това не стана. Жалко! Сега очакваше с нетърпение да види развръзката. Това момиче, което батко ѝ доведе вкъщи, се оказа богато и бавно развиващо се. Супер комбинация. Марийка смяташе да се възползва от наивността ѝ. Копринените ѝ чорапи много ѝ харесаха.
Мария седна на масата до Петър и се хвана с две ръце за него. Беше я страх да не избяга нанякъде. Много беше страшен Наум Иванов . Ужасът не я напусна и за миг, докато беше тук със сестра ѝ. Надяваше се вече никога да не се завърне в неговата къща. Тук хората ѝ се струваха по-добри, макар че не беше приказвала почти с никого. Достатъчно ѝ беше, че Мацоран я закриляше и обгрижваше. Почувства се така, както само майка ѝ можеше да я успокои.
Марин за сетен път се почувства наранен и презрян от хората. Този човек, който беше прекрачил прага на дома му, събуди в него най-болезнените изживявания, които му се бяха случили в затвора. Надзирателят се гавреше както физически, така и психически с много от затворниците. Преди всичко с онези от тях, които бяха по-чувствителни и агресията липсваше в характера им. Доставяше му удоволствие да гледа как унижението и потъпкването на човешкото достойнство правят от човека безличен плазмодий. Този човек го накара да се почувства точно така. Безличен плазмодий! Но от друга страна, имаше нещо, което го правеше горд и любов извираше от нещастната му душа. И това беше синът му Петър. Радваше се да гледа неговата абсолютна независимост, неговата супер честност, неговата решителност и неговата чувствителност. Всичко онова, което той или не притежаваше, или не успяваше да изрази. Момичето му се видя с чисто сърце и далече от лъжата и лицемерието. Може би точно тези качества са пленили толкова бързо сърцето на Пешо. Той смяташе да подкрепи тази връзка с каквото може.
Иванка не остана много изненадана от случилото се. Тя беше имунизирана от изненадата, когато се отнасяше до шантавите постъпки на Пешо. Вярно, че това беше върхът на айсберга. Да направи такава крачка, която да се отрази на целият му бъдещ живот с такава безцеремонна безотговорност, не очакваше. Но ако някой беше в състояние да го направи, това беше точно нейният син. Той беше изключителна смесица от гените на двамата си деди, толкова изключителна, че резултатът надминаваше всичките ѝ очаквания. Свободолюбието и отговорността на дядо Петър, комбинирани със забавния и сатиричен характер на дядо Тодор беше интересна комбинация. Но сега нещата трябваше да се обмислят със здрав разум, ако искаха да нямат проблеми. Защото тя не се съмняваше, че това е само началото на една последваща неприятност. Едва ли родителите на това момиче ще останат безучастни спрямо нейната съдба. А ако наистина баща ѝ е толкова заможен и влиятелен, тогава направо можеха да им стоварят куп неприятности на главите. Трябваше някак да вразуми сина си да върне момичето на родителите му. Това щеше да е трудно, но тя разчиташе на интелигентността и логичния ум на сина си. Ето защо взе думата първа:
– Всички видяхме какво се случи. Ето защо приканвам всички ни да премислим добре случилото се и най-вече онова, което отсега нататък може да ни се случи. Пешо, мама, ти сега разбра някои неща за това момиче, които не знаеше до сега. Аз нямам предвид, че е била болна. Но помисли какво може да ни направи баща ѝ. Ако е наистина богат и заможен, ще си помисли, че искаш да се добереш до парите му. А и не знам колко ще може момичето да върти дом и семейство. Това не е шега работа. Нито ти е пиесата в театъра, която днес играеш, а утре си я забравил. Сега е време да вземеш решение, с чието последствие ще трябва да се съобразяваш до края на живота си. Ако ти го позволят родителите ѝ, естествено. Кажи, сине? Какво мислиш да правиш?
– Майко, ти май не си чула какво казах на тия двамата, които бяха тука. Не мисля да се отказвам от Мария. И от баща ѝ не ме е страх. Не ме интересува какво той ще си помисли за мен. Ще му покажа кой е Мацоран Бей. Парите ѝ не ми трябват. Само решението на Мария ме интересува. Ако тя иска да е с мен, така ще е. Точка. Всичко е ясно от моя страна. Да чуем и тя какво ще каже. Маро, кажи сега, искаш ли да се оженим, или не искаш?
– Искам.
– А баща ти, ако дойде и реши да си те вземе, ще си тръгнеш ли?
– Мама ми е казала, че требва да ги слушам какво кажат.
– Значи ли това, че ако баща ти каже да си тръгнеш с него, ти ще ме оставиш?
Мария го загледа стреснато. Не знаеше какво да каже. Мама Иванка не я беше учила на тия неща. Така се шашна, че сълзи потекоха от невинните ѝ очи. Пешо видя това и сърцето му се сви състрадателно. Той я прегърна и притисна до гърдите си.
– Не плачи! Аз ще те пазя. Нищо лошо няма да ти се случи.
– Ако тате и мама дойдат за мен, ще им кажа да те вземат и теб – продума плахо Мария. Той я притисна още по-силно към себе си.
– Виждате ли? Няма връщане назад. А ти, майко, не ми съсипвай повече живота! Не се ли научи!? На баща ми го съсипа! Мен ме отказа от София! Край! Дотука беше! – ядосано се обърна Петър към майка си.
– Синко! – обади се Марин. – Ако това е твоето решение, аз съм с теб. Човек може много тежести да понесе. Но важното е да не изневерява на себе си. На това вътре в него! – и той посочи гърдите си. Жена му го погледна презрително. Така си беше. Мъжът ѝ никога не изневери на мекушавия си характер.
– И на мене ми харесва да си имам снаха – обади се Марийка. – Може да си сменяме дрехите. Аз ще я науча да бродира.
Майка ѝ я изгледа намръщено и тя млъкна.
– Добре, Пешо, така си решил, така да бъде. Но знаеш ли какво може и какво не може да прави? Дали знае да готви, да чисти, да пере, да се грижи и за дома с една дума?
Преди да се обади Петър Мария каза:
– Мога да пера. И да готвя некои работи. Мога и да мета. Мама ми е показала. Всички я изгледаха изненадани.
– Добре тогава – отбеляза Иванка.
– А и да не знаеш, няма страшно! – привлече я към себе си Пешо. – Аз не съм придирчив. А и има време. Ще се научиш.
Иванка разбра, че планът ѝ да върнат момичето на родителите ѝ се проваля. Тя много се притесняваше от мисълта за могъщия ѝ баща. То беше ясно, че в тази къща беше единствената здраво стъпила на земята. Всички останали живееха в розови балони на нейния здрав гръб. Трябваше да помисли как да смекчи задаващата се буря.
На другата сутрин Пешо трябваше да отиде на работа. Не можеше да отлага. Трябваше да завърши къщата, която строеше във Врачеш, преди да е започнала зимата. Трябваше да събира пари за новото си семейно положение. Да купи дрехи на жена си. Беше я взел само с дрехите на гърба ѝ. И нямаше никакво намерения да се унижава и да ходи да иска нещо от сестра ѝ. Даде нареждане на майка си и сестра си как да се държат с Мария. На нея ѝ каза, че трябва да ходи на работа. Тя малко се изплаши, че няма да го има през целия ден, но после се успокои и обеща, че няма да се страхува. Той тръгна, а тя отиде във всекидневната и седна на леглото безмълвно.
– Как си, снахо? – попита я Марин.
– Още не ти е снаха! – тросна му се Иванка. Към Мария се обърна:
– Ела да закусиш. Направила съм рътави уши. Искаш ли?
Мария я изгледа слисано. Какви са тия уши? Не знаеше дали може да яде такива работи. Но се престраши и седна на масата. И сестрата на Мацоран седна да закусва с нея.
– Много са вкусни! – отбеляза тя, обръщайки се към Мария. – Мама е много добра готвачка.
– Добре – отвърна Мария.
Иванка сложи пред нея чиния с някакъв вид юфка. Сипа на Марийка и на себе си. И на бащата на Мацоран сипа, но той не седна с тях на масата, а взе чинията си и седна на трикракото си столче край печката. Юфката беше наистина много вкусна. Но в нея нямаше никакви уши. И по-добре. След като свършиха със закуската Мария предложи да измие тя съдовете. Беше го правила много пъти и знаеше, че ще се справи. Майката на Мацоран се учуди, но се съгласи. После помогна да се почистят и нарежат продуктите за готвене. А след обяд помогна при навиването на прежда за плетенето на някаква жилетка. Майката на Мацоран остана доволна. Тя не очакваше, че момичето може да прави всичките тези неща. През целия ден беше под напрежение и при всеки шум, идващ отвън, се напрягаше да разбере какво става. Очакваше нечакани гости и не знаеше как да се държи ако се случи. Но никой не дойде и нищо не се случи. Пешо си дойде навреме от работа и не отиде на репетиция в театъра нито пък в кафенето да пие и играе табла. У Иванка се събуди надежда, че може пък и да има хубави последствия от всичко това. Вечерта всички седнаха на масата за вечеря щастливи и доволни.
На другия ден нещата започнаха по същият начин. 

Следва продължение...