Предизвикателствата на творчеството -1
1.
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й хармония. Аз съм единственият купувач и се опитвам да поддържам разговора, за да повиша малко настроението й.
-Тука са, но аз нямам време за четене… - отговаря неохотно Ваня, но в гласа й прозвучават и категорични нотки.-Твоите книги Дениз ги чете. Разбрах, че си написал нещо специално за нея. Аз предпочитам нещо по-леко.
-Даваш ми хубава идея – с готовност подхващам разговора аз.-Може да опитам да напиша и нещо по-леко, но областта за която пиша – човешкото преживяване, в неговия хуманен вариант, постигащ възпроизводството на инидивидуалноста, не е от лесните. Ти какво предпочиташ?
-Тука имам няколко книги – отзовава се младата жена и изважда пакет с цяла дузина дебели романи, каквито понякога разлиствам, за да се убедя, че интересът ми към тях продължава да стои на нулево равнище.
И ето, Ваня започна да ми разказва, без да я подканям, за съдържанието на извадените от нея книги. Даже ми подава две, които аз взимам с обещанието, че ще ги прочета – “Да покориш Холивуд” от Меги Уил и “Ледена страст” от Нора Робъртс.
Водиме с Ваня общ разговор за съдбата на книгата в наши дни, за това, че хората се отучват да четат, за нарастването на младите хора, които се занимават с писане, за необходимостта да се познава творческия процес, а младата жена се спира на някакво заглавие и с някакъв стрпанен патос ми казва:
-В тази книга един п…ч сваля една мадама, докато накрая успява.
Спестявам си да й кажа, че аз не харсвам този вид книги, защото те се забравят още докато четат. За да й го кажа, ще трябва аз самият да напиша нещо по-добро. Разбирам я добре какво иска да ми каже. В издадените от мен книги, героите ми са живи, хора на днешния ден – в конкретни ситуации и конкретно поведение, с истинските им имена. Всеки един от тях диша атмосферата на собствената си човечност, а аз – чрез писането давам отговор на конкретните проблеми, които съм имал възможност сам да изучавам, а не да си измислям.
Убеден съм, че книгите и текстовете, които пиша са интерсени за четене, но изискват и определено усилие, за да бъдат разбрани, а ето, че Ваня ми отправя едно предизвикателство, дори и без да се досеща за това. Да, четенето е изкуство, защото предполага и наличието на способност да се разбира написаното в неговата цялост.
-Знаеш ли Ваня? – започвам аз, а вече мисля как да прекъсна този разговор.-Един мой много добър познат – Нено Ненов, автор на книгата “Срещу хаоса”, наскоро сподели с мен следното:”Стиховете ти са хубави – каза той – но върху тях трябва много да се мисли”. Големият енерготерапевт Лазарев поставя разбирането в центъра на провежданата от него терапия. Моите текстове са такова предизвикателство, но и ти ми отправи сега едно такова предизвикателство – да напиша нещо леко за четене. Това е велико предизвикателство към всеки автор. Чрез поезията аз пиша като постигам съкращаване на много страници и създавам слово, което да стимулира мисленето на читателите. Текст, написан на една страница, ми спестява десетки други страници, но изправя читателя пред изпитанието да мисли. Благодаря ти за разговора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
