Предизвикателствата на творчеството -1
1.
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й хармония. Аз съм единственият купувач и се опитвам да поддържам разговора, за да повиша малко настроението й.
-Тука са, но аз нямам време за четене… - отговаря неохотно Ваня, но в гласа й прозвучават и категорични нотки.-Твоите книги Дениз ги чете. Разбрах, че си написал нещо специално за нея. Аз предпочитам нещо по-леко.
-Даваш ми хубава идея – с готовност подхващам разговора аз.-Може да опитам да напиша и нещо по-леко, но областта за която пиша – човешкото преживяване, в неговия хуманен вариант, постигащ възпроизводството на инидивидуалноста, не е от лесните. Ти какво предпочиташ?
-Тука имам няколко книги – отзовава се младата жена и изважда пакет с цяла дузина дебели романи, каквито понякога разлиствам, за да се убедя, че интересът ми към тях продължава да стои на нулево равнище.
И ето, Ваня започна да ми разказва, без да я подканям, за съдържанието на извадените от нея книги. Даже ми подава две, които аз взимам с обещанието, че ще ги прочета – “Да покориш Холивуд” от Меги Уил и “Ледена страст” от Нора Робъртс.
Водиме с Ваня общ разговор за съдбата на книгата в наши дни, за това, че хората се отучват да четат, за нарастването на младите хора, които се занимават с писане, за необходимостта да се познава творческия процес, а младата жена се спира на някакво заглавие и с някакъв стрпанен патос ми казва:
-В тази книга един п…ч сваля една мадама, докато накрая успява.
Спестявам си да й кажа, че аз не харсвам този вид книги, защото те се забравят още докато четат. За да й го кажа, ще трябва аз самият да напиша нещо по-добро. Разбирам я добре какво иска да ми каже. В издадените от мен книги, героите ми са живи, хора на днешния ден – в конкретни ситуации и конкретно поведение, с истинските им имена. Всеки един от тях диша атмосферата на собствената си човечност, а аз – чрез писането давам отговор на конкретните проблеми, които съм имал възможност сам да изучавам, а не да си измислям.
Убеден съм, че книгите и текстовете, които пиша са интерсени за четене, но изискват и определено усилие, за да бъдат разбрани, а ето, че Ваня ми отправя едно предизвикателство, дори и без да се досеща за това. Да, четенето е изкуство, защото предполага и наличието на способност да се разбира написаното в неговата цялост.
-Знаеш ли Ваня? – започвам аз, а вече мисля как да прекъсна този разговор.-Един мой много добър познат – Нено Ненов, автор на книгата “Срещу хаоса”, наскоро сподели с мен следното:”Стиховете ти са хубави – каза той – но върху тях трябва много да се мисли”. Големият енерготерапевт Лазарев поставя разбирането в центъра на провежданата от него терапия. Моите текстове са такова предизвикателство, но и ти ми отправи сега едно такова предизвикателство – да напиша нещо леко за четене. Това е велико предизвикателство към всеки автор. Чрез поезията аз пиша като постигам съкращаване на много страници и създавам слово, което да стимулира мисленето на читателите. Текст, написан на една страница, ми спестява десетки други страници, но изправя читателя пред изпитанието да мисли. Благодаря ти за разговора!
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да..това е характерно за твоите текстове.Много трябва да се мисли.
Но, що е мислене?Кое обуславя границите му?Какво е това,което го държи все на една и съща дължина на вълната?И т.н..
Стигаме до разбирането..то пък какво е?Дали не е пропускливост?Ако е..кое определя дълбочината му?
Много са въпросите.Дали намирането на отговорите имат силата да намалят степента на конфликтуване, на първо място с нас самите..а после и с околните?..
Благодарна съм за възможността да чета текстовете ти!
Поздрав! -
Няма да преувелича като кажа, че творчеството е причудлив процес - изпълнен със случайности и невероятни обрати...Там където някой вижда абсурд, се появява необходимост, там, където някой се пъчи като утвърден автор и безцеремонно и дори нагло поучава другите, много бързо прозира посредствеността. Казвам всичко това, размишлявайки върху реалния процес на съдаване и утвърждаване на новата литература, в това число и на новата художествена литература. Безспорно завоевание за новата литература е свободата на словото. Познавам тоталитарната цензорна машина. Сравнявам я със сегашната, набираща трепетни сили автоцензурна система, откривам сходсва, но и съществени различия. Тоталитарната цензура беше централизирана, а сегашната цензура процъфтява като творчество на самите автори, търсещи опори на напиращия си страх сред длъжностни лица, за да се получи една невероятна анонимност като нов параван на явно вършени безобразия. Разсъждавайки така, си спомням думите на един от специалистите в областта на творческия процес - Александър Майтеко, когато казва следното:"Изучаването на колективния творчески труд е необходимо да ес развива, особено в началния стадий, не толкова на основата на масовите, колкото на отделните "фокусиращи" факти, в които най-релефно просветват интересуващите ни зависимости".В момента вниманието ми привлича анонимната оценка върху публикувания текст, с която някой от читателите изразява отношение не към текста, а към неговия автор. Фактът е дребен, но факти от такъв характер наблюдавам вече в продължение на дълги месеци. Какъв е този факт? Прикриване! Да, хората се крият при изразяване на мненията си, при отстояване на позицията. Тази действителност е развита в цяла философска система от Карлос Кастанеда в теговата философия на самоубийците. Каква е моята позиция в ситуация на несигурност, изненади, грубости и дори заплахи? Казано накратко - философска. Давам възможност тази действителност да получи своето пълно развитие, достигайки до такива абсурди като този - в сайт за лично творчество тези, които са приели творчеството като своя съдба, да се отказват от пътя си в името на неясни и съмнителни цели.Тези факти разкриват не само състоянието, но и равнището на творческия процес, за да ни убеждават, че такъв на този етап няма.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Като отговор на този твой коментар приеми и днешната ми публикация "Термини, понятия, категории", чрез която правя опит да обрисувам най-общо творческия процес от гледна точка на връзката между теорията и практиката. Тук ще добавя следното:мисленето е една от страните на дейността, която е и негова естествена граница.Но в границите на общуването помежду си, хората стигат до разбиране или неразбиране и това води до сблъсак между тях като израз на техните интереси. Кръгът на изясняване на проблематиката при наличието на разбирателство дава тласък на развитието, докато неразбирателството е източник за нарастване на конфликтуването, което става допълнителен стимул за търсене на нови решения.
Правиш много съдържателен коментар!
Поздрави!