Алвин - дванадесет-годишно момче, излезе в предния двор на къщата, където живееше. Дворът беше съвсем малък, издигнат на малък хълм, който се спускаше надолу, облицован с каменна стена, която започваше на височина един метър над тротоара.
Алвин легна по гръб на хълма близо до стената под един по-висок храст. Беше тиха, тъмна, облачна вечер и под храста Алвин беше почти невидим.
По тротоара пред Алвин бе пусто. Нищо не се случваше. За десет минути премина мъж с куче, един, който тичаше за здраве, двама влюбени, хванати за ръце. По някое време към него се приближи мъж със слушалки. Той се облегна на стеничката до тротоара, съвсем до краката на Алвин. Загледа се в телефона си. Явно си избираше каква музика да слуша. Докато се бавеше до него се приближи друг мъж, който носеше кутия с пица. Той поздрави леко провлачено, като човек, който си е пийнал:
- Какво правиш шампионе?
- Добре съм, - отговори изненадан мъжът със слушалките.
- Браво. Това да се чува. - каза мъжът с пицата и като минава ...