30.07.2013 г., 22:31

Прегърни ме и ми кажи, че всичко ще е наред

1.2K 0 2
1 мин за четене

HUG ME AND TELL ME EVERYTHING WILL BE FINE…

 

Песента ме успокоява. Последните дни ме е обхванало ледено спокойствие. Мисля си „Пристъпът идва отново!“. Не изпитвам страх. Вече не. Просто това ледено спокойствие. Седнала съм в градината и пия ментов чай с мед. Господи, не съм спала с дни. Четири сутринта е. Навън е тъмно. Слаба болка се разпространява във всяка част от тялото ми. Песента свърши. Пуснах я отново. Исках да закусам нещо, но бях твърде слаба, за да стана. Винаги е така преди пристъп. Кучето дойде и ме облиза по крака. Усмихнах му се. Легна до мен. Започна да ръми, но аз не помръднах. Някъде далече се чу грохот на гръмотевица. Силна и ясна. Усетих полъх.Затворих очи. Болката ставаше все по-силна. Изгаряше всичко по пътя си – спомени,чувства, мисли. Всичко, което те крепи и изгражда като същност. Болката яростно напада, аз седя безмълвно, превръщам се в усещане. Усещам лекото треперене на ръцете ми. Опитвам се да ги овладея. Не успявам. Слабото рамене се превръща в силен и пороен дъжд. Силни ръце ме обгръщат. Хващат моите ръце и ги задържат. Чувствам внезапен покой. Усещам топлите му устни по врата си. Изтръпвам както винаги. Продължаваме да седим под поройния дъжд. Прегръща ме. Цялото ми тяло се разтърсва от спазмата. Пожар от болка. БОЛКА! БОЛКА! Дъжд. Силни ръце. Неговите ръце. Уплахата се прокрадва в мен. Страх ме е. Проскимтявам. Той ме взима на ръце и ме слага в скута си. Прегръща ме силно. Целува ме. Аз не мога. Не мога да се движа. Не мога да мисля. Не мога да мисля. Не мога да дишам. Единствено чувствам изгарящата болка, ледения дъжд и неговите ръце и устни. Само това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • права сте
  • Изразът е "исках да закуся"... тази дума "закусам" има ли нещо общо с българския език?

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...