В нощта проблясва светлина от поредната запалена цигара, върху невидим дансинг от напразни надежди и погубени мечти, димът спуска се в пламенно танго с лунните лъчи, обезпокоявани единствено от присмеха и аплодисментите на падащи сълзи, в съзнанието болката жонглира като цирков шут със спомените, пред единствения зрител - сърцето, което натъжено спира да тупти на моменти.
И в този късен час шоуто продължава, ето, че е ред на чувствата да излязат на тази мрачна сцена, първи са съмнението и доверието, те ще влязат в ролите на гладиатори, сражаващи се на арената на уважението, съмнението ще бъде Давид, а доверието - Голиат.
...И край, с едно камъче лъжовно бе предречено на Голиат поражението.
Следват самотата и апатията, които ще правят фокуси с времето.
Всички знаем, че времето непрестанно тече, ала с думички две ("Няма Те!") ,
го накараха не само да спре, а и часовникът на обратно минутите да отброява и да застина в точно определен час, в който сърцето твоя призрак на леглото ще съзре.
И накрая, драги зрителю - Сърце, дойде време да поканя специалния ни гост да вземе участие, с най-голямо удоволствие ви представям любовта, която ще ви дари с моменти на истинско щастие, ала за нейния сценичен номер ще е нужен доброволец, желателно е да е сърце, останало без капка живец.
Хм... мисля, че това си ти, теб викат, мое сърце, е хайде, престраши се!
И моля те, спри да отричаш, имаш нужда, съгласи се!
Тихо!
Започва: В средата стои любовта, а плахо към нея се приближава моето сърце,
тя пристъпва към него, прегръща го с малките си, нежни, но силни ръце.
И... прожекторите загасват, настъпват минути на мълчание и мрак!
Тишина...
Ей, каква е тази светлина, това моето сърце ли е?!
Чувам как радостно тупти, възможно ли е?!
И какъв е този номер - любовта я няма, а сърцето ми блести по-ярко от най - ярката звезда на небето и излъчва топлина, възможно ли е?!... То тупти отново в гърдите ми, отново е живо то - сърцето ми.
И ето, завесите на нощта падат, изгревът да се роди, а с него и денят, в който душата ми се прероди!
© Искра Всички права запазени
Всяка въздишка е едно малко прераждане...