26.11.2007 г., 12:17

Прераждане

1.4K 0 6
1 мин за четене
 

В нощта проблясва светлина от поредната запалена цигара, върху невидим дансинг от напразни надежди и погубени мечти, димът спуска се в пламенно танго  с лунните лъчи, обезпокоявани единствено от присмеха и аплодисментите на падащи сълзи, в съзнанието болката жонглира като цирков шут със спомените, пред единствения зрител - сърцето, което натъжено спира да тупти на моменти.
И в този късен час шоуто продължава, ето, че е ред на чувствата да излязат на тази мрачна сцена, първи са съмнението и доверието, те ще влязат в ролите на гладиатори, сражаващи се на арената на уважението, съмнението ще бъде Давид, а доверието - Голиат.
...И край, с едно камъче лъжовно бе предречено на Голиат поражението.
Следват самотата и апатията, които ще правят фокуси с времето.
Всички знаем, че времето непрестанно тече, ала с думички две ("Няма Те!") ,
го накараха не само да спре, а и часовникът на обратно минутите да отброява и да застина в точно определен час, в който сърцето твоя призрак на леглото ще съзре.  
И накрая, драги зрителю - Сърце, дойде време да поканя специалния ни гост да вземе участие, с най-голямо удоволствие ви представям любовта, която ще ви дари с моменти на истинско щастие, ала за нейния сценичен номер ще е нужен доброволец, желателно е да е сърце, останало без капка живец.
Хм... мисля, че това си ти, теб викат, мое сърце, е хайде, престраши се!
И моля те, спри да отричаш, имаш нужда, съгласи се!
Тихо!
Започва: В средата стои любовта, а плахо към нея се приближава моето сърце,
тя пристъпва към него,  прегръща го с малките си, нежни, но силни ръце.
И... прожекторите загасват, настъпват минути на мълчание и мрак!
Тишина...
Ей, каква е тази светлина, това моето сърце ли е?!
Чувам как радостно тупти, възможно ли  е?!
И какъв е този номер - любовта я няма, а сърцето ми блести по-ярко от най - ярката звезда на небето и излъчва топлина, възможно ли е?!... То тупти отново в гърдите ми, отново е живо то - сърцето ми.
И ето, завесите на нощта падат, изгревът да се роди, а с него и денят, в който душата ми се прероди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И все пак срещата на сърцето с любовта е на сцена!
    Всяка въздишка е едно малко прераждане...
  • Добре дошла!Прекрасно и мъдро пишеш!Поздравления!
  • Добра мисъл,аз лично вярвам във прераждане, предполагам за това представление че е факт защото скрито покрито никога няма
  • Вълшество!Прераждай се по-нова и по-силна винаги!
  • Хубаво е да се вярва в прераждането на душата и в бъдещето,което ще ни донесе само хубави емоции!Не се предавай!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...