Nov 26, 2007, 12:17 PM

Прераждане

  Prose » Others
1.4K 0 6
1 min reading
 

В нощта проблясва светлина от поредната запалена цигара, върху невидим дансинг от напразни надежди и погубени мечти, димът спуска се в пламенно танго  с лунните лъчи, обезпокоявани единствено от присмеха и аплодисментите на падащи сълзи, в съзнанието болката жонглира като цирков шут със спомените, пред единствения зрител - сърцето, което натъжено спира да тупти на моменти.
И в този късен час шоуто продължава, ето, че е ред на чувствата да излязат на тази мрачна сцена, първи са съмнението и доверието, те ще влязат в ролите на гладиатори, сражаващи се на арената на уважението, съмнението ще бъде Давид, а доверието - Голиат.
...И край, с едно камъче лъжовно бе предречено на Голиат поражението.
Следват самотата и апатията, които ще правят фокуси с времето.
Всички знаем, че времето непрестанно тече, ала с думички две ("Няма Те!") ,
го накараха не само да спре, а и часовникът на обратно минутите да отброява и да застина в точно определен час, в който сърцето твоя призрак на леглото ще съзре.  
И накрая, драги зрителю - Сърце, дойде време да поканя специалния ни гост да вземе участие, с най-голямо удоволствие ви представям любовта, която ще ви дари с моменти на истинско щастие, ала за нейния сценичен номер ще е нужен доброволец, желателно е да е сърце, останало без капка живец.
Хм... мисля, че това си ти, теб викат, мое сърце, е хайде, престраши се!
И моля те, спри да отричаш, имаш нужда, съгласи се!
Тихо!
Започва: В средата стои любовта, а плахо към нея се приближава моето сърце,
тя пристъпва към него,  прегръща го с малките си, нежни, но силни ръце.
И... прожекторите загасват, настъпват минути на мълчание и мрак!
Тишина...
Ей, каква е тази светлина, това моето сърце ли е?!
Чувам как радостно тупти, възможно ли  е?!
И какъв е този номер - любовта я няма, а сърцето ми блести по-ярко от най - ярката звезда на небето и излъчва топлина, възможно ли е?!... То тупти отново в гърдите ми, отново е живо то - сърцето ми.
И ето, завесите на нощта падат, изгревът да се роди, а с него и денят, в който душата ми се прероди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

  • И все пак срещата на сърцето с любовта е на сцена!
    Всяка въздишка е едно малко прераждане...
  • Добре дошла!Прекрасно и мъдро пишеш!Поздравления!
  • Добра мисъл,аз лично вярвам във прераждане, предполагам за това представление че е факт защото скрито покрито никога няма
  • Вълшество!Прераждай се по-нова и по-силна винаги!
  • Хубаво е да се вярва в прераждането на душата и в бъдещето,което ще ни донесе само хубави емоции!Не се предавай!

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...