Прерийна свобода
1 мин за четене
Когато слънцето се подаде иззад хълмовете, сред тишината на околността се чу конски тропот. Копитата на коня връхлитаха като чукове твърдата земя и плашеха уморените нощни свирци - щурците. Вятърът нежно погали спящите листа на акациите, защото искаше пръв да им покаже красивото създание, дръзнало да наруши спокойствието на събуждащата се прерия.
Цялата природа се вълнуваше от появата на коня. Отдавна беше, когато стадата диви коне пореха въздуха и го насищаха с щастие от факта, че са свободни. Сега тях ги нямаше - бяха избягали от човеците. Но ето, че един се бе завърнал. Тук, където неговите предци са прекарали живота си.
Името на черния кон с бяла звезда на челото беше Вятър. Него никой не можеше да го затвори в някаква прашна конюшня и да го откъсне от свободата на прерията. И той знаеше това. Беше сигурен, че бъдещето му бе тук, където всеки ден природата се възраждаше под нежните слънчеви лъчи. Чувството за волност му принадлежеше, както някога бе принадлежало на предците му. Затова той избяга от фермата - там не го очакваше нищо друго, освен робство - дълго и мъчително за свободолюбивата му душа.
Сега той тичаше - искаше да се порадва на току-що придобитата свобода. Искаше да усети как вятърът се слива с него, как тревите галят силното му тяло. Ноздрите му учестено се свиваха и разширяваха. От тъмните му очи струеше светлина, сила, гордост.
Когато стигна до най-високия хълм от изток, Вятър се изправи на задните си крака. Тъмният му силует се очерта в диска на слънцето. Той бе свободен!
Цялата природа се вълнуваше от появата на коня. Отдавна беше, когато стадата диви коне пореха въздуха и го насищаха с щастие от факта, че са свободни. Сега тях ги нямаше - бяха избягали от човеците. Но ето, че един се бе завърнал. Тук, където неговите предци са прекарали живота си.
Името на черния кон с бяла звезда на челото беше Вятър. Него никой не можеше да го затвори в някаква прашна конюшня и да го откъсне от свободата на прерията. И той знаеше това. Беше сигурен, че бъдещето му бе тук, където всеки ден природата се възраждаше под нежните слънчеви лъчи. Чувството за волност му принадлежеше, както някога бе принадлежало на предците му. Затова той избяга от фермата - там не го очакваше нищо друго, освен робство - дълго и мъчително за свободолюбивата му душа.
Сега той тичаше - искаше да се порадва на току-що придобитата свобода. Искаше да усети как вятърът се слива с него, как тревите галят силното му тяло. Ноздрите му учестено се свиваха и разширяваха. От тъмните му очи струеше светлина, сила, гордост.
Когато стигна до най-високия хълм от изток, Вятър се изправи на задните си крака. Тъмният му силует се очерта в диска на слънцето. Той бе свободен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Вичева Всички права запазени
