Приказка за Червената шапчица (ковид версия)

    Имало едно време една пандемия и едно малко момиченце, което било толкова хубаво, че по-хубаво в света от него нямало. Майка му го обичала от все сърце, затова го ваксинирала още от рано с AstraZeneka. А що се отнасяло до баба му, то тя го обичала още повече, та затова добрата баба изплела на детето малка червена шапчица и му ушила малка червена масчица, която да си носи по време на епидемията. Те така му приличали, че навсякъде го наричали Червената Шапчица с червената масчица

    Един ден майката направила питка с ръкавици от Lidl и казала на момиченцето:

- Върви да видиш как е баба ти, че вече 3-ти ден е под карантина, че беше контактна. Занеси ѝ питка и това гърненце с масло, ама, ако можеш остави ѝ ги пред врата, че полицията не дава да имаме близки контакти, защото можем да бъдем преносители.

    Червената шапчица с червената масчица веднага тръгнала, за да види баба си, която живеела в една къща от другия край на гората.

Като минавала през гората, срещнала един вълк без маска. На него много му се искало да я изяде, но не посмял, защото наблизо имало дървари и щели да разберат, че не си бил сложил ваксина.

    Попитал я къде отива. Горкото дете обаче не знаело, че е опасно да се спира и да говори с вълци без маски, затова му казало:

- Отивам да видя баба ми и да ѝ занеса питката и гърненцето с масло, защото мама ѝ ги изпраща, понеже баба е под карантина.

- Много ли далеч живее баба ти? – попитал вълкът без маска, който направо си просел вече солидна глоба, защото си позволил и да скъси дистанцията от метър и половина.

- О, да, много далеч – отвърнала Червената шапчица с червената масчица, - чак зад воденицата, където се вижда… ей там… долу. В първата къща отвъд гората.

- Добре. – казал вълкът, а сетне продължил, - и аз искам да ида да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой от двама ни ще стигне по-рано!

    В миг вълкът побягнал с всички сили по най-късия път, преди да бъде глобен, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се захласвало да бере лешници, листа, да вие китки от цветя и да се прехласва по пеперудите, защото така или иначе след последния локдаун, си седяло вкъщи.

Вълкът без маска бързо стигнал до къщата на бабата под карантина и почукал.

„Чук – чук“

- Кой е там? – чул се немощния глас на неваксинираната старица от другата страна на вратата.

- Твоята внучка. Червената шапчица с червената масчица – казал вълкът с преправен глас. – Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща за карантината.

- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне и ги остави на прага. – отговорила доверчиво бабата. И добавила: - Спокойно, ако спазваме дистанция и сме с маски, няма да станеш преносител.

Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила.

    Той се хвърлил върху бабата и я нагълтал цялата. Толкова бил гладен, че нито Covid19, нито някоя друга болест го интересувало, а и той имал здрав имунитет, мислел си. Миналото лято прекарал Covid19 и новите щамове щели да го подминат, както и от цели три дни не бил ял. После се потупал доволно по корема, затворил вратата и легнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица с червената масчица. Ето, че не щеш ли, съвсем скоро Червената шапчица с червената масчица дошла и почукала на врата.

„Чук-чук“

- Кой е там?

    Като чула дебелия глас на вълка, Червената шапчица с червената масчица много се изплашила, ала помислила, че баба ѝ се е заразила с Covid19 и е твърде немощна, за да говори. В този миг Червената шапчица с червената масчица забравила всички противоепидемични мерки и се втурнала навътре в къщата да види баба си. А и била с маска, при това ваксинирана, така че какво повече можело да стане.

Като я видял вълкът, че влиза, мигом се скрил под юргана и казал:

- Сложи питката и гърненцето с масло на раклата и ела да ми провериш температурата.

Червената шапчица с червената масчица малко се усъмнила в началото, но после си помислила какво ли можело да се случи, ако спазва известна дистанция и се приближила към леглото, а сетне казала:

- Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?

- За да стигам до теб, когато сме на дистанция, мило дете. – отговорил вълкът.

- Бабо, защо са ти толкова големи краката?

- За да седя по-дълго права пред опашките на магазините, мило дете.

- Бабо, защо са ти толкова големи ушите?

- За да чувам по-добре. Слава на Бога Covid19 не удря в ушите.

- Бабо, защо са ти толкова големи очите?

- За да те виждам, по-добре като ми сълзят от вируса, мило дете.

- Бабо, защо са ти толкова големи зъбите? – уплашено казала малката Червена шапчица с червена масчица. В този миг вълкът се открил пред нея и отговорил:

- За да те заразя и изям!

     При тези думи лошият вълк скъсил дистанцията, нахвърляйки се върху малката Червена шапчица с червена масчица, взел ѝ маската и я погълнал цялата. След това сложил маската на лицето си, която му била малко малка, та за най-сигурно си я прекарал през очите като Бойко Борисов на инспекция на завода за предпазни облекла в Габрово, и легнал да спи. Заспивайки дълбоко, заради неудобната маска, вълкът започнал силно да хърка. Тогава край къщата минал един ловец.

- О. – възкликнал той. – Колко силно хърка бабата, която живее в тази къща. Сигурно умира и не е лошо да я проверя как е и да звънна на 112. Дано не е станало твърде късно.

Облякъл си медицинското облекло, което носел за всеки случай в мешката си, влязъл в къщата, промъкнал се тихо край леглото на бабата и като видял, че вълкът хърка силно с маска, която не е негов размер, разбрал каква е работата.

- А! Пипнах ли те, че маската не е твоя. Ей сега звъня в полицията да подам сигнал! – изревал яростно ловеца. – Откога те търся! – и в този миг насочил дулото на пушката към главата на вълка.

Той щял да го гръмне, но се сетил, че вълкът може само да е глътнал бабата и тя още да е жива. Затова взел едни големи ножици и вместо да стреля, започнал да реже корема на вълка. Разрязал го само веднъж и Червената шапчица с червената масчица се подала. Като продължил да реже, не щеш ли, освободеното момиченце скочило на земята, , дърпайки баба си и бързо свалила от устата на вълка маската си. За всеки случай си дезинфекцирала ръцете след излизането, както и тези на баба си, без вълкът да усети, понеже още спял и прошепната:

- О! Колко страшно! Колко тъмно беше в корема на вълка!

Баба ѝ само успяла да се усмихне, понеже вече от няколко дни нямала нито вкус, нито обоняние и се чувствала доста немощна от вируса.

    Червената шапчица с червената масчица изтичала навън и след малко донесла няколко големи камъка. С тях напълнили корема на вълка.

    Когато се събудил и видял толкова много хора наоколо, вълкът се уплашил, че ще му пишат солена глоба за неспазване на мерки, помислил си, че ще го хванат да го ваксинират с опасната ваксина и хукнал да бяга към гората. Ала камъните така му тежали, а и се бил вече заразил с вируса, че не много далеч от къщата, той се строполил на земята и умрял.

   Едва тогава всички разбрали колко било важно хората да се ваксинират. За да не се зарази с вирус от вълка, Ловецът го одрал, а след това прилежно дезинфекцирал кожата му и си отишъл. Бабата останала да си кара карантината и през това време ядяла питката и маслото, а Червената шапчица с червената масчица се върнала при майка си.