Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали.  Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въдицата му. Обречена на самота рибката мечтаела за прекрасен и вълнуващ живот в огромен замък.

Веднъж край реката се заиграло малко момиченце. То било палаво като повечето деца и много любопитно. Игривите му очички веднага забелязали дебелата, златна рибка. Тя била трудноподвижна и детето с лекота я хванало.

-         Ти нали си вълшебна? Искам да ми изпълниш желанията. – започнало наперено то.

-         Внимавай какво ще си поискаш. – опитала се да го посъветва рибката.

-         И ти си като майка ми. Ще правиш каквото ти кажа. – троснало й се детето.

-          Първо искам да порасна голяма. Омръзна ми да съм малка.

-         После искам да срещна моя принц и да стана принцеса.

-         Искам да живея в голям дворец като в приказките и да имам много рокли.

-         Ама, че желания! Какво капризно дете.  – помислила си златната рибка, но започнала да ги изпълнява.

До реката се източила прелестна девойка с буйни черни коси и сини очи.
Златната рибка се превърнала в строен принц със златисти коси и доспехи, а в далечината се виждали кулите на висок замък. Стаите му били пълни с безброй рокли. Заподскачала от радост девойката. Не можела да повярва на чудесата около нея.

И заживяло младото семейство в двореца.
Всеки ден принцесата се кипрела пред огледалото. Обличала и събличала скъпите си тоалети. Слугините й се възхищавали и лицемерно хвалели. Била толкова влюбена в себе си, че забравила своят съпруг. Той не й липсвал особено. Мислела го за скучен и досаден.

Принцът бил нещастен. Все по-често се застоявал на масата. Обичал да си похапва вкусни, тлъсти и пикантни ястия. След време се превърнал в скучаещ, дебел принц със златиста коса.

 В този момент се чул плътен женски вик:

-         Ани, бързо излизай от там. Не гази в студената вода.

-         Мамо, видях златна рибка, но е дебела.

-         Глупости. Бързо ела при мен. Не си фантазирай.

-         Но, мамооо ...  – извикало умоляващо момичето. После омърлушено излязло от реката.

Добре, че станало така. Дебелата, златна рибка едва успяла да избяга и да се скрие.

-         Голям  късмет!  Отървах се. – помислила си запъхтяна. Имала чувството, че ще припадне от умора.

 - И какъв сън имах само..  Ами тук съм била щастлива?! Никога не искам да бъда принц.