Приказка за дебелата златна рибка
Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали. Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въдицата му. Обречена на самота рибката мечтаела за прекрасен и вълнуващ живот в огромен замък.
Веднъж край реката се заиграло малко момиченце. То било палаво като повечето деца и много любопитно. Игривите му очички веднага забелязали дебелата, златна рибка. Тя била трудноподвижна и детето с лекота я хванало.
- Ти нали си вълшебна? Искам да ми изпълниш желанията. – започнало наперено то.
- Внимавай какво ще си поискаш. – опитала се да го посъветва рибката.
- И ти си като майка ми. Ще правиш каквото ти кажа. – троснало й се детето.
- Първо искам да порасна голяма. Омръзна ми да съм малка.
- После искам да срещна моя принц и да стана принцеса.
- Искам да живея в голям дворец като в приказките и да имам много рокли.
- Ама, че желания! Какво капризно дете. – помислила си златната рибка, но започнала да ги изпълнява.
До реката се източила прелестна девойка с буйни черни коси и сини очи.
Златната рибка се превърнала в строен принц със златисти коси и доспехи, а в далечината се виждали кулите на висок замък. Стаите му били пълни с безброй рокли. Заподскачала от радост девойката. Не можела да повярва на чудесата около нея.
И заживяло младото семейство в двореца.
Всеки ден принцесата се кипрела пред огледалото. Обличала и събличала скъпите си тоалети. Слугините й се възхищавали и лицемерно хвалели. Била толкова влюбена в себе си, че забравила своят съпруг. Той не й липсвал особено. Мислела го за скучен и досаден.
Принцът бил нещастен. Все по-често се застоявал на масата. Обичал да си похапва вкусни, тлъсти и пикантни ястия. След време се превърнал в скучаещ, дебел принц със златиста коса.
В този момент се чул плътен женски вик:
- Ани, бързо излизай от там. Не гази в студената вода.
- Мамо, видях златна рибка, но е дебела.
- Глупости. Бързо ела при мен. Не си фантазирай.
- Но, мамооо ... – извикало умоляващо момичето. После омърлушено излязло от реката.
Добре, че станало така. Дебелата, златна рибка едва успяла да избяга и да се скрие.
- Голям късмет! Отървах се. – помислила си запъхтяна. Имала чувството, че ще припадне от умора.
- И какъв сън имах само.. Ами тук съм била щастлива?! Никога не искам да бъда принц.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
Сега по-сериозно: Рядко осъзнаваме заобикалящото ни щастие, ако не ни се случи нещо фатално. В повечето случаи е твърде късно.