Приказка за дебелата златна рибка
Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали. Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въдицата му. Обречена на самота рибката мечтаела за прекрасен и вълнуващ живот в огромен замък.
Веднъж край реката се заиграло малко момиченце. То било палаво като повечето деца и много любопитно. Игривите му очички веднага забелязали дебелата, златна рибка. Тя била трудноподвижна и детето с лекота я хванало.
- Ти нали си вълшебна? Искам да ми изпълниш желанията. – започнало наперено то.
- Внимавай какво ще си поискаш. – опитала се да го посъветва рибката.
- И ти си като майка ми. Ще правиш каквото ти кажа. – троснало й се детето.
- Първо искам да порасна голяма. Омръзна ми да съм малка.
- После искам да срещна моя принц и да стана принцеса.
- Искам да живея в голям дворец като в приказките и да имам много рокли.
- Ама, че желания! Какво капризно дете. – помислила си златната рибка, но започнала да ги изпълнява.
До реката се източила прелестна девойка с буйни черни коси и сини очи.
Златната рибка се превърнала в строен принц със златисти коси и доспехи, а в далечината се виждали кулите на висок замък. Стаите му били пълни с безброй рокли. Заподскачала от радост девойката. Не можела да повярва на чудесата около нея.
И заживяло младото семейство в двореца.
Всеки ден принцесата се кипрела пред огледалото. Обличала и събличала скъпите си тоалети. Слугините й се възхищавали и лицемерно хвалели. Била толкова влюбена в себе си, че забравила своят съпруг. Той не й липсвал особено. Мислела го за скучен и досаден.
Принцът бил нещастен. Все по-често се застоявал на масата. Обичал да си похапва вкусни, тлъсти и пикантни ястия. След време се превърнал в скучаещ, дебел принц със златиста коса.
В този момент се чул плътен женски вик:
- Ани, бързо излизай от там. Не гази в студената вода.
- Мамо, видях златна рибка, но е дебела.
- Глупости. Бързо ела при мен. Не си фантазирай.
- Но, мамооо ... – извикало умоляващо момичето. После омърлушено излязло от реката.
Добре, че станало така. Дебелата, златна рибка едва успяла да избяга и да се скрие.
- Голям късмет! Отървах се. – помислила си запъхтяна. Имала чувството, че ще припадне от умора.
- И какъв сън имах само.. Ами тук съм била щастлива?! Никога не искам да бъда принц.
© Катя Иванова All rights reserved.
Сега по-сериозно: Рядко осъзнаваме заобикалящото ни щастие, ако не ни се случи нещо фатално. В повечето случаи е твърде късно.