Приказка за джуджето, слоницата и Еверест
Едно изобретателно джудже се снабдило с ездитна слоница. То било закъсало финансово и обучило слоницата да излива в стихове слонските си вопли и да ги рецитира на мегдана в малко провинциално градче. Първоначално се тълпяли любопитни и пускали по някоя банкнота в шапката на джуджето. Така то събирало за обяд и вечеря. Закуската спестявало за наколно жилище. Но слоницата била бездарна като поетеса и интересът към нея бързо спаднал. Стъжнило се на джуджето. Какво ли не опитало. Включително то самото да пише слонишките стихове. Но резултатът си останал същия. Тогава на джуджето хрумнала гениална идея. Обявило, че ще изкачи Еверест на гърба на слоницата. Свързало се с Холивуд и оттам се ангажирали да направят документален филм за изкачването. Та в един хубав ден започнало изкачването на века от базовия лагер. Пъплила нагоре нещастната слоница и тежкото й дишане издавало, че е на умирачка. Но амбициозното джудже с дресьорска пръчка й нанасяло безмилостни удари по гърбината слонина и тя продължила безропотно нагоре. Оставало съвсем мъничко до заветния връх. Но ето, че в един момент достигнали до много тесен ръб. Надолу пропаст, нагоре слоницата не можела да мине. Слязло джуджето от слонската гърбина, погладило се по плешивата глава и взело мълниеносно решение - ще продължи нагоре сам-самичко. Ударило електрошок на слоницата и от ужаса тя се подхлъзнала и полетяла в пропастта. А джуджето се добрало до Еверест и си направило селфи. После драснало прощален стих за слоницата и го дало на Холивудския продуцент. Стихът започвал така:
"Слонице моя, Еверест те взе,
ала джуджето ти любимо го превзе..."
За документалния филм джуджето получило цяла бала пари и си построило наколно жилище. После в памет на слоницата построило частна зоологическа градина. На входа й пишело:
Тя умря героично за своя шерп (и в влезе в ГИНЕС)!
Но находчив посетител на зоопарка оставил друг надпис на изхода:
"Москва не вярва на джуджета!"
https://www.youtube.com/watch?v=rymUSbYQjw8
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Винаги има какво да се научи от теб, Младен. Много будна мисъл имаш и отговор готов за всичко. Аз също съм потресена от положението в което се намира света, не само за тази глупава, и водена от болен мозък война, с Украйна! А и на всякъде, където с военни действия се решават въпросите и измират толкова невинни хора. Накрая, всеки умира сам, дали на върха, или в калта. Поздравявам те!
-
Опааа! Тя не вярва и на сълзи.
Няма значение дали са нейните. Даже се радва на нейните си сълзи. Садо-мазо!Че какво е животът без Русия?! Какво е в промитите умове, в платените? А какво е животът на обикновения руски човек?Нищо! Свикнала е да се оправдава и предизвиква Русия!
Чиста шизофрения, искаща покривът на света. Няма как да стане. Няма! Сталин умря- сам, дори в последния му час хората, които са му били верни са се правели на глухи. За болките му..За умиращия човек и умиращата му империя. Разумните хора мразят сатрапите.
Много добра аналогия, Маестро!
Но, няма да стане! Помнете.
Украйна не е джудже! Светът е с нея. Осъзнавайки, че после ще брои остатъците от куража си да промени феодализма на един луд! И да спечели.Правете си сметката къде сме ние.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ивита, Украйна ще победи, когато аз проям борш ( това ми е най - омразната храна на света).