Приказка за двете магарета и още нещо...
2 мин за четене
Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е магаре, слушало, мълчало, па току изревавало срещу сивото:
- Все айгъри сме, не разбра ли?
Не щеш ли, селяните решили да си направят забава, надпревара с магарета. Почудил се нашият стопанин, стари били самарите на неговите магарета, решил да им направи нови, но за да не се карат пак, попитал сивото:
- Ти какъв самар искаш?
- Златен, господарю. Ще ми отива, ще приляга на косъма и грациозността ми.
- А ти – и селянинът се обърнал към черното.
- Какъвто ми направиш, господарю, от теб зависи, а от мен зависи как ще тичам.
Усмихнал се старецът. Изработил златния самар, украсил го и с скъпоценни камъни, а на черното магаре изплел красив самар от папурени дръжки.
Дошъл денят на състезанието. Всички магарета били накипрени с нови самари -имало златни, сребърни, кована мед, дървени... на черното бил най-невзрачния. Натъжило се, заплакало от мъка, но бързо се окопитило (нали е магаре) и си казало: Поне имам нещо ново на гърба си. И махнало с предно дясно копито.
Съзтезанието трябвало да протече в няколко етапа. В първия всички магарета получавали еднакъв товар на старта. На първите три, достигнали до финала, им махали част от товара за следващия етап и така... до крайната точка.
Побягнали състезателите от бързо, по-бързо, нали честта господарска защитавали? Но започнали и пустите магарешки проблеми, някои самари тежали повече и не било никак лесно да тичаш с толкова зор на гърба си. Най-леко било на черното магаре, то почти не усещало самара си, така че единственият проблем бил товарът. Тичало, поспирало да попасе, на мост се заинатявало, но пак тръгвало и така... в края на първия етап, то било едно от трите, спечелили облекчение. На втория - също.
А магарето със златния самар и скъпоценните камъни едва кретало в последната група.
Дошъл и последният етап. Нашият черньо този път бягал с всички сили, не се спирал, не се инатял, бягал като вятъра, а и леко му било - с папурения самар и малкото останало от товара.
Пристигнало черното магаре първо на финала.
Сложили ли му венеца на победителя, а то се обърнало към стария си господар и му се поклонило доземи.
...
Малкото момиченце се гушна в топлия, ухаещ на здравец и тамян скут на старата жена.
- Разбрах, бабко. Няма да се сърдя на мама , че ми купи басмяната рокличка, а не онази с дантелите.
Лицето на жената се озари с топла, нежна и обичлива усмивка.
- Все айгъри сме, не разбра ли?
Не щеш ли, селяните решили да си направят забава, надпревара с магарета. Почудил се нашият стопанин, стари били самарите на неговите магарета, решил да им направи нови, но за да не се карат пак, попитал сивото:
- Ти какъв самар искаш?
- Златен, господарю. Ще ми отива, ще приляга на косъма и грациозността ми.
- А ти – и селянинът се обърнал към черното.
- Какъвто ми направиш, господарю, от теб зависи, а от мен зависи как ще тичам.
Усмихнал се старецът. Изработил златния самар, украсил го и с скъпоценни камъни, а на черното магаре изплел красив самар от папурени дръжки.
Дошъл денят на състезанието. Всички магарета били накипрени с нови самари -имало златни, сребърни, кована мед, дървени... на черното бил най-невзрачния. Натъжило се, заплакало от мъка, но бързо се окопитило (нали е магаре) и си казало: Поне имам нещо ново на гърба си. И махнало с предно дясно копито.
Съзтезанието трябвало да протече в няколко етапа. В първия всички магарета получавали еднакъв товар на старта. На първите три, достигнали до финала, им махали част от товара за следващия етап и така... до крайната точка.
Побягнали състезателите от бързо, по-бързо, нали честта господарска защитавали? Но започнали и пустите магарешки проблеми, някои самари тежали повече и не било никак лесно да тичаш с толкова зор на гърба си. Най-леко било на черното магаре, то почти не усещало самара си, така че единственият проблем бил товарът. Тичало, поспирало да попасе, на мост се заинатявало, но пак тръгвало и така... в края на първия етап, то било едно от трите, спечелили облекчение. На втория - също.
А магарето със златния самар и скъпоценните камъни едва кретало в последната група.
Дошъл и последният етап. Нашият черньо този път бягал с всички сили, не се спирал, не се инатял, бягал като вятъра, а и леко му било - с папурения самар и малкото останало от товара.
Пристигнало черното магаре първо на финала.
Сложили ли му венеца на победителя, а то се обърнало към стария си господар и му се поклонило доземи.
...
Малкото момиченце се гушна в топлия, ухаещ на здравец и тамян скут на старата жена.
- Разбрах, бабко. Няма да се сърдя на мама , че ми купи басмяната рокличка, а не онази с дантелите.
Лицето на жената се озари с топла, нежна и обичлива усмивка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
