Приказка за един влюбен охлюв
Охлювите са много самотни животни. Той не беше по-различен.
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На пейка срещу дървото бяха седнали двама влюбени.
Момичето се усмихна и каза:
- Виж синя птичка! Хората казват, че е символ на щастието.
Птиченцето дълго стоя на дървото и запя. Гласът му бе звънлив, като сребърна камбанка.
Охлювът гледа... Глеееда... И усети, как синята кръв забушува в сърцето му. Беше се влюбил в птиченцето.
Бързо запълзя по големия лист. В бързината тупна на земята и усети силна болка, но продължи своя "бяг" към дървото.
Беше вече на ствола, а неговата любима пееше ли, пееше.
Това го ентусиазира и той въпреки болката, пълзеше все по нагоре.
Оставаше само един голям клон и щеше да бъде при нея...
Но тя подлитна и кацна на върха.
Неее... Нямаше да спре, въпреки убийствената умора. Проточи се и хвана един лист. Листото се наклони силно и...
Той полетя надолу. После удар и пращенето на черупката му.
Птиченцето полетя в синьото небе и се сля с него.
Подаде немощно пипалцата, които бяха неговите очи и плачейки си помисли.
- Господи, помогни ми!
... И полетя в небето.Оставяйки сребриста диря, следващ своето Щастие.
Край на приказката
Тази приказка е Коледен подарък за всички влюбени 😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
