Приказка за възрастни
ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Имало едно време...
Вековната гора се беше смълчала преди изгрева. Първо изсветля небето и стопи звездите, после се промъкна утринният вятър, раздвижи шумака и събуди птиците.
Сгушена в дъбравата, малката къщурка със сламен покрив още спеше. Баба Мила се стресна в съня си - разтреперена избърса избилата пот и се прекръсти "Да пази Господ и да варди!" Повече от седмица вече, едно и също - денем не излиза от ума й, вечер пък не смее да заспи.
Дядо Алчо се извърна на една страна и отвори очи:
- К’во си кукнала ма, старо? Нощя на ден я обърна - като заклано пиле се мяташ. Съвсем ми разбута съня.
- Алчо, мислех да си премълча, ама не се трай вече, пък може и да ми олекне, като си го излея. Сънувам аз... Не знам от къде ида, ама вече съм зад колибата. Избикалям я и гледам: пред вратата седнала циганка - хили ми са насреща, пък очите й святкат, святкат. "Бабо, дай нещо за ядене, да нахраня циганетата, че голяма челяд, гладуват децата." И ми смига хитро. "И при нас глад ма, булка." - викам й. Пък тя: "Кокошки чух отзад, ако ти се откъсне от душа една кокошчица, цял живот ще ме споменуваш." - върти език и се облизва. Отвътре ми кипна, ама не смея да й се сопна, че тежки клетви имат, та рекох: „Само две са ми булка, от шепа съм ги изгледала. Суха излязох и не можах детенце да родя, да топли старините ни. Та ярчиците... като деца са ми...” Замръзна й усмивката и забоде черните си очи сякаш в душата ми: "Ти, бабо, не се кахъри, друго е решил за тебе Господ. Имам си приказката аз с Него. Преди още гората да си смъкне шумата, момче къщата ти ще радва... " "Не думай, ма, засрами се от Бога! Аз за умирачка се глася... " Стана оная ми ти едра жена, че като запристъпя към мене... замръзнах, ти казвам. "Що ти свиди, ма, за една кокошка ли си каилна?” Нещо накара старицата да си замълчи и не разказа целия сън на дядото.
- Това е, Алчо - изпъшка и пак се прекръсти.
- Да идеш до село и да запалиш една вощеница в черквата, чу ли?
- Ще ида, Алчо, ще ида.
*****
Позлати се гората, дамгоса я тук-там керемиденото, сви се шумака и замириса на есен. Скромно я караха старците и си гладуваха от време на време, но за топлото - дал Господ. От сутрин до мръкнало отекваха в гората ударите от брадвата на дядо Алчо. Запролети ли се - и поемаше по просеките, та чак до късна есен.
Слънцето целуна върховете на дърветата и заслиза по небосклона. Дядо Алчо замахна с брадвата, но се спря. Ослуша се - нищо. Пак замахна и пак спря... скимтене, ама не приличаше на животно. Тръгна по гласа, не мина много и го видя - навряло се в корубата на дъба, подсмърчаше и бършеше сълзите си. Четри-петгодишно; чорлавата, сплъстена коса скриваше лицето и не личеше момче ли е или момиче. Под прокъсания чул, пристегнат в кръста със сиджимка, се виждаше изпосталялото му телце. Пита и разпитва дядото, но сиротното дума не обелваше, само стискаше ръката му и трепереше като подплашено сърне.
Впрегна старецът набързо магаренцето, за дървата реши да ги прибере на другия ден и тръгнаха към колибата.
- Старооооо, излез, излез да видиш к’во ти водя! - извика отдалече.
Каква радост беше, какво чудо... ! Един кусур само имаше мънинкото - нямо беше. Ама дали по рождение, или отпосле нещо, един Бог си знаеше. И понеже нямаше как да разберат името му, кръстиха си го Благойчо.
- Бря, позна циганката ма, бабо. Гледай ти к’во нещо е животът - нищо и никакъв сън...
Старицата се сепна, нещо я жегна отвътре, но си замълча.
И... заживяха в мир и сговор...
*****
Натисна зимата малката къщурка. Гладът и той - три гърла бяха вече. Сприхав стана старецът и заядлив. Седнеха ли на софрата, очите му в Благойчо, да не откъсне залък повече.
-Няма да я бъде тъй! – рече една сутрин. Взе брадвата и започна да я точи, а погледът му закован в Благойчо.
Баба Мила тръпки я побиха:
- Ще избутаме някак бе, Алчо, не остана. До месец южнякът ще обърне времето.
От тоя ден не се живееше в къщурката. Благойчо - и той се сви, подплашен от злобните подмятания на дядото - не се делеше от баба си. Тя навън - и той с нея, тя при кокошките - и той до полата й.
Нощ - тъмнината, с нож да я режеш. Баба Мила се размърда неспокойно в кревата и стана. Зави Благойчо и се зачуди, че дядото е легнал облечен с кожения елек, с който ходеше по вънка. Наметна се и излезе до нужника. Кога се върна, вратата зееше, а леглото беше празно. Изтръпна, краката й се подкосиха... В главата й, като църковно клепало заблъскаха последните думите на циганката: "Твойто дядо ще бастиса момчето и там, където го зарови, имане ще открие. Жълтици в собата ти ще греят, от глад ще се споминеш. Мога да обърна предреченото, ама няма! Хак ти е, като си такава скръндза!"
Тежките стъпки скърцаха в снега, спираха се плахо и пак поемаха, но бързо, сякаш подгонени от призрак. Дядо Алчо като обезумял се оглеждаше. Накъдето се обърне - все Благойчо и ужаса в очите му. В едната си ръка, стискаше брадвата - алени капки се стичаха и застиваха в снега. В другата, беше прегърнал шапката си - пълна с жълтици, позацапани с кръв. Влетя в къщурката и блъсна вратата след себе си, залости я. Извърна се към старата - беше се свила на леглото, поклащаше се и оплакваше свидното си. Наведе се към нея, лицето й се разми и... Благойчо впери черните си очи в неговите. Изкрещя от страх, дръпна се и заотстъпва към вратата. Изскочи навън и потъна в гората завинаги...
Баба Мила тъй си остана - свита в изстиналото легло, прегърнала мъката си. Напролет, когато слънцето надзърна през прозорчето, я видя - вкочанена. И друго видя то - на масата, в калпака на дядо Алчо, проблясваха жълтиците и се надсмиваха алчно и победоносно...
© Силвия Райчева Сеймира Дони Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Раде, благодаря ти!
-
Жестока и тъжна приказка.
-
АНОНИМ, благодаря!
СВЕТЛА, благодаря!
БОБИ, благодаря! -
Страхотно! Много ми хареса!И хем е приказка, хем-не! Поздравления!
-
Ей ,ама ти умееш да пишеш за всичко!Браво!
-
Впечатляващо. Браво!
-
АНГЕЛ, благодаря!
МОЙРА, благодаря! Прегръдка... -
Твоята приказка беше прекрасна, скъпо Зелено момиче!
Ще остана много дълго тук на тази страница, понеже следата ти е в мен... -
Харесвам твоите приказки за възрастни!
Рисуваш много умело чувства и картини с химикалката,а творбите ти носят много ясни и запомнящи се послания!
Поздравления и за този разказ, Силвия! -
ВИЛДАН, благодаря!
ЛЮБОМИР, благодаря!
МАГДАЛЕНА, благодаря!
ИЛИАНА, благодаря ти!
БОРИС, благодаря!
Поздрави... -
Поздравления, Силвия... за умението да грабваш вниманието!
-
Магично и реално се преплитат, приказно и антиприказно се допълват, за да покажат човешката същност. Това е истината. Незвисимо в какви дрехи ще бъде облечена. Добър стил, интересен начин да се покажат авторовите идеи. Различното е начин да кажем това, което всички знаем, но може би думите са загубили силата си от много употреба и трябват нови.
Благодаря за силата да намериш новите думи! Поздрав! -
тъжно ми стана, Силвия...
докосна душашата ми твоят разсказ... -
Приказка,зарадвах се ,зачетох с кеф и настръхнах.....увлекателно и въздействащо....Живот -тежък понякога ...Поздрави Силвия!!!
-
Прочетох и аз. Пишеш вълнувашо, Силвия!
-
ПЪКЪЛБЕРИ, благодаря ти... пак! Е как да не е чувал? Чела съм го и мисля, че втората книга беше "Лош ден"( доста отдавна). Да прав си (усмивка) Явно, не съм успяла...признавам трудно е в две изречения да обосновеш развитие на характера. Но гледах да следвам динамиката. А за конкурса, доста съм закъсняла- написах го ден преди да го кача (намиг.
-
ГАЛЕНА, благодаря!
СЕЛВЕР, благодаря!
РУМЕН, благодаря ти! Да, имената и посланието съвпадат.
Поздрави... -
Истинско удоволсвие ми достави! Страхотно разказваш! Много колоритно слово! Хиперболизираният драматизъм и жестокост са оправдани - стават такива неща в живота. И когато те бъдат обобщени и разказани талантливо и с отношение към случващото се - това наистина прави разказа значим и въздействащ. Поздравления!
-
ДЖЕЙНИ, благодаря ти!
ПЪКЪЛБЕРИ, благодаря ти! Айде пък сега... в трънака! Давай по същество!
АНТОНИО, благодаря ти отново! Не мисля, че този текст е нещо ново- нарекох го приказка, защото така го усетих. И... (усмивка с намигане), точно, защото се мисля за умна жена, се предполага, че не очаквам само хвалебствени коментари...
ПЛАМЕНКА, благодаря ти! -
Прочетох с интерес - както винаги... Поздрав!
-
Нали ти казах, майсторка си на драматичния разказ!!!
Написала си го ред по ред, както следва! Уводът си е увод, заключението заключение! Изумителна си! -
ВЕСИ, благодаря! Малко страшничка за деца... (намигане)
ВОДОЛЕЯ, благодаря!
АНТОНИО, благодаря! Никога не пиша по готов скелет, следвам интуицията си. Обичам (много) подробностите и обстоятелственото рисуване на картини и действие, но точно в този текст, това би нарушило динамиката и би разводнило въздействието. Липсата на шанс за доброто, се предполага още в заглавието (в приказките за деца, победата на доброто е задължителна). Е имам и разкази, които дават зелена светлина на надеждата...
БОБИ, благодаря ти!
ЛИЛИ, благодаря!
ПЕТЯ, благодаря! Хахаха...(съня си го измислих, пази Боже от такива сънища), абе светъл човек съм и весел, но никак не ми се отдава да пиша весело, но мисля по въпроса...
МИХАИЛ, благодаря! Ами всъщност, вече готов, разказа изглеждаше точно така (бабата разказва целия сън). В последния момент, преди да го кача в сайта, ми се стори, че още в началото се разбира всичко и ще се изгуби напрежението и интереса. И... го преработих. Соба, е стая, дневна, в която обикновено е печката.
-
Аз пък не съм съгласен с antonio60. В този разказ не би могло да се намери момент, в който доброто побеждава, защото от началото на разказа доброто вече е загубило и съдбата е предопределена.
Разказът е много въздействащ и шокиращ.
Това, което лично не мен не ми хареса, беше че издаде пророчеството на циганката. Хубаво щеше да е, или поне на мен би ми харесало повече, ако още в началото на разказа беше издала частта, която бабката премълча. Обаче, без да казваш, че дядото ще го убие и че ще намери съкровището там, където го зарови. Просто казваш, че детето ще умре гадно, а бабата ще умре от глад до жълтиците в "собата" (което не знам какво значи). -
Добре е, че си изляла на листа кошмарния сън, да ти олекне.Следващата нощ да сънуваш нещо светло и топло и да го разкажеш пак така хубаво!
Поздрав! -
Прочетох с удоволствие..и аз както винаги!
Поздрав! -
Разказваш увлекателно , както винаги...
Приказката е хубава и за малки и големи!
Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
