Приказка за змията и жабата
Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изпълзяла гъвкава змия. Тялото й блестяло на слънцето и я правело неземно красива.
В първия момент жабата се стреснала. Но колкото повече се взирала в хипнотичните очи на влечугото толкова повече се успокоявала. Това животно било прекрасно.
- Умееш ли да летиш? – попитала я жабата.
- Разбира се, че мога. – отвърнала уверено змията.
- Можеш ли да пееш? – продължила да я разпитва жабата.
- Мога, мога.... – веднага отговорила змията.
Повярвала й жабата, защото не било възможно толкова изящно създание да лъже. Самата тя мечтаела да лети и с радост би имала красива приятелка с такива умения.
- Искаш ли да бъдем приятелки?
- Разбира се. – с радост се съгласила змията.
За нещастие на другия ден змията огладняла и си хапнала жабата за закуска. Така набързо свършила тяхната дружба.
Извод: Не търси приятели по красота, а по доброта.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Мария! Когато човек се "опари", тогава най-добре го разбира.🙂
-
И аз наминах, да ти кажа, че много ми хареса, а изводът ти е толкова точен, Кате! Дано тези, които прочетат написаното от теб, си вземат поука!
-
Благодаря ти, Георги.
-
Чудесно.
-
Това е много верен извод. Разсмя ме, Ина.
-
на гладен тумбак сприятеляването може да доведе до трайни последствия
-
Здравейте на всички! Благодаря, че се отбихте при мен и за коментарите. Радвам се, че ви е харесала. Бях обещала да я публикувам и изпълних обещанието си. Написах я лесно, защото имам реални впечатления от разни жабчета и змийчета. Хубавото е, че на хората с голямо самочувствие често им се случва да си намерят майстора. А външната красота може да бъде много лъжовна.
-
Хубава басня, Катя. Като в живота. Някой непременно ще бъде излъган и изяден. Дано му приседне!
-
Мъдри са приказките ти. Обичам да ги чета.
-
Приятел в глад се познава!
-
Усмихна ме, Кате. Няколко думички, а колко казват...
-
Мдаа, обикновенно така завършва приятелството,.. ама това е приказка, нали, не е от съвременният свят
-
Мъдро!
Много от нас грешат... -
Кате, ако знаеш, колко голям приятел съм с една змия, даже я научих да лети и сега се храни, като мен с летящи мечти (някои им казват комари).
-
Поучителни и омагьосващи са твоите истории, Кате.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
