Третият ден отмина бързо. Мими беше в очакване на вечерта. Та, нали при нея пак щеше да дойде тя, феята на сънищата. Свечери се. Днес денят беше мрачен. Небето беше покрито с облаци и залез така и нямаше. Болницата притихна. Настана онова спокойствие - прехода между деня и нощта. Прехода между реалният свят и света на сънищата. И ето я и нея, феята носеща се в бледолилавото си сияние. Мими с нетърпение попита:
– Днес, къде ще ходим днес, в коя приказка?
– Подай ръка! – каза феята – Тръгваме.
Приказка трета или приказка за обичта на кучетата
- Къде сме? – попита Мими.
- На едно много хубаво място, в един специален сън.
Всички знаем за любовта на кучетата. За тази любов, която е безусловна. Казват, че кучетата живеели малко, защото те вече знаели да обичат. Не им трябва време да се научат на това- те се раждат така - научени. Колко много време отнема на хората, за да разберат, че на този свят сме дошли, за да обичаме, за да се научим на любов.
И ето феята и Мими бяха вече там.
Сапфирено ...