Природи и породи - III
Тази нощ професорът предпочете да спи на дивана, в хола. Оправда се с необходимостта от съсредоточаване върху утрешната тежка черепно-мозъчна интервенция. Когато най-сетне си легна, сякаш усети фините пръсти на виртуалната си приятелка, внимателно масажиращи челото му. Тя го галеше, навела се над него и Матев дори почувства гъдел по гърдите и раменете от докосването на косите й. Усмихна се, успокои се и заспа…
Биологичният часовник го разбуди около пет часа, в колкото ставаше обикновено, за да може спокойно да се подготви за отговорната работа, от която зависеше животът на пациентите му.Тази утрин той стъпваше на пръсти, внимателно притваряше вратите, дори не смееше да си направи кафе, страхувайки се, че неговият мирис ще разбуди домашните му. Не искаше да ги вижда сега. „Само не и преди операцията, Господи!” – промълви и отново се улови, че мисли на глас, което не беше добър знак. Не трябваше да оперира, ако е изнервен, но до започването на решаващата интервенция оставаха още около три часа, така че имаше време да се освободи от напрежението. Само котката усети, че се кани да излиза. Тя скочи от фотьойла, на който бе прекарала нощта и загали гърба си в краката му. „Ето някой в този дом, който сякаш ме разбира…” – тъжно се усмихна Матев и с ловко движение отмести животното, а сетне тихо заключи входната врата зад гърба си.
Когато пристигна в болницата, помощниците му вече го чакаха и той, както обикновено, точно и ясно разясни задачите на всеки. Доктор Мона Златева, виртуалната му приятелка, с която го свързваше най-чистата духовна обич, беше оператор от друг екип. Той – силният мъж, изпитваше някакъв страх от разсейващото въздействие на нейната близост и предпочиташе само взаимно да се консултират, но не и да работят рамо до рамо.
Операцията започна навреме и отначало сякаш вървеше по план. Но в процеса на интервенцията на професора се налагаше бързо да действа и да взема нови решения. Колегите от неговия екип се възхищаваха на таланта и ума му и сякаш изпълнението на задачите под опитната диригентска палка им доставяше удоволствие. Сложната черепно-мозъчна операция продължи повече от четири часа. Излизайки от залата, Матев веднага бе заобиколен от близките на пациента. Но професорът едва стоеше на краката си от умора, беше се изчервил, а по челото му се стичаха капки пот.
-Мисля, че всичко ще бъде наред… Ще говорим по-късно, след като си отпочина - успя да промълви и побърза да се вмъкне в кабинета си. Свлече се на първия попаднал му фотьойл и известно време, като в несвяст, гледаше само тавана. На вратата се почука. Професорът тежко стана и отвори, олюлявайки се. Пред него стоеше доктор Мона Златева и уморено се усмихваше:
-Не изглеждаш добре. Може ли да вляза?
-Разбира се… Заповядай, сядай да си отпочинеш и ти! – с треперлив глас я покани Матев.
Споделяйки подробности около направената операция, професорът се вгледа в замислените очи на Мона и пошушна:
-Все пак, светът е много хубав…
За първи път, като смутени ученици, те долепиха устните си, но това беше най-дългата целувка, сигурно защото и двамата бяха толкова изморени, че ги мързеше да се отделят един от друг…
Край
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
