Притча за царството на изумрудите
Времето, Пространството и Хоризонтът да пийнат по чаша в кръчмата седнали. Усетили полъх, аромат на жасмин и слънчев лъч се прокраднал през въздуха. Притихнали тримата:
- Какво е това, илюзия може би някаква?
Пред тях се явил силует на жена, от лъчи изтъкан, от Луната огрян, нежен, фин, почти порцеланов, тъй прозрачен, че видели в душата му любов и омраза, отчаяние и надежда, смирение и непоколебимост, радост и тъга, живот и смърт…
Рекло Времето:
- Туй жена е измамна, порочна, коварна, опасна. Времето за нея изтече. Няма място тук на земята.
И сребро косите черни покри. Бръчки набраздиха лицето, ръцете… даже и сърцето. Само очите останаха същите, смарагденозелени, със светулки в зениците, с очакване, с копнеж… и тъга. Но господата не я пощадиха. Дошъл ред на Пространството:
- Тя е вещица, демон със змийски очи. Да я жигосаме, да я дамгосаме, Човек до нея да не пристъпва, твар е тя нечовешка.
Речено-сторено... Отпечатък сложиха на лицето, и на сърцето.
Белязана, сломена, примирена, осквернена, опозорена… А очите все още същите - изумрудени, изпълнени с обич, с надежда и блян, вперени в Хоризонта.
Опрости им старицата греховете. И на Пространството прости, и на Времето.
Смили се над нея единствен Хоризонтът. Надникна в смарагдите и позна бъдещето, позна и първоначалното, девойката, жената, майката, създателката на човешкия род и рече й:
- Прости на невежите, слепи са очите им, ледени са сърцата им. Нито Времето, нито Пространството ще те разпознаят, разберат и опознаят. Те са си самодостатъчни. Забрави ги! Подмини ги! Тръгни към мястото, където се срещат земята и небето. Там ще те чакам. И помни, зад Хоризонта няма нито Време, нито Пространство. Има само теб и изумруди, досущ като очите ти. Там ще откриеш себе си, истинска, жива, млада и вечна. Отвъд хоризонта е непреходността, царството на изумрудите, където винаги те е имало, има те и ще те има, независима от Времето и Пространството.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
