Вижте се в какво сте се превърнали нямам думи направо,шматки не ви ли е срам ве?

Помниш ли, когато бяхме лапета по ръцете и краката с рани,по лицата одрани,но въпреки това засмяни.

Сети ли се мой наши и ваши?

В час играхме на фунийки, а сега само филми с предателства и интриги..

Бяхме задружни деляхме си всичко, пари никога не ни бяха нужни..

Бяхме заедно във всичко, а сега си сам щот авера ти да помогне го е срам няма съвест грам..

Гледа как да те оплете в интрига и да направи всичко възможно ти да си прецакан.

Всеки за себе си дори и в беда да си..

Добър съм само,ако пари му дам..

Вижте се в какво сте се превърнали я кажете лентата назад върнахте ли?

Гледам ви и ми идва да повърна.

Не знам к`во говоря,ти смисъла в думите ми зърна ли?

Не ва ли е срам бе? Времето ви промени превърна ви в чудовища без сърца и души..

Минавахме през всяка трудност заедно,а сега един с друг се нямаме само се плюем гледаме новите си обувки да обуем и с нещо да се изфукаме,да се подиграем на хората, които нямат..

Без да ви дреме за вашето братле да се спасява,ако иска да мре.

Ай стига бе вие не сте хора превърнахме се в на сървайвър отбора..

Всеки за себе си нямам думи направо. Заприличали сме на животни готови на всичко,за да смачкат плячката си.

Не знам на вас к`во ви е мнението, ама между нас отдавна го няма доверието..

Да не говорим за уважението сега царува само презрението и омразата..

Защо /е, защо мразиш? Вместо брат си да пазиш - ти гледаш само как да го разплачеш и да го сгазиш без да ти пука каква болка му причиняваш. Без да си даваш сметка,че този човек е бил с теб в най-трудните ти моменти и ти е давал кураж и сила да продължиш напред. Помагал ти е да се изправиш, а сега го буташ в калта и му се присмиваш,че е изцапан...

Гледаш го в очите и му причиняваш болка,мачкаш достойнството му и се смееш на сълзите му..

Защо бе,защо мразиш вместо да се радваш на чуждото щастие?

Защо позволяваш на завистта в теб да надделее? 

Припомни си детството, когато се запознахте преди години..

Припомни си всички моменти,когато авера ти е бил до теб и те е крепял да не паднеш,колко пъти си е давал хапката от устата (дет се вика),за да 

ти помогне.

Колко пъти той самия е рискувал своето щастие само и само да може ти да си усмихнат?

Как ти е помагал да успееш и как се е радвал на успеха ти заедно с теб?

Дай си сметка дали трябва да позволиш на омразата в теб да надделее и да разруши едно приятелство градено дълги години..

Не си струва заради презрението да изгубиш човек,който наистина държи на теб и би ти помогнал дори и да го мразиш с цялото си сърце..

Но за жалост живеем в 21-ви век.

Не знам защо съм тръгнала да търся в днешните приятели чест, достойнство,морал,съвест и любов.. Навярно съм се объркала..

Сега е времето в което всеки,който ти се пише приятел  прави интриги и гледа как да те прецака за своя лична изгода.

Време в което аверите ти те заменят  заради пусти пари и пуста слава.

Време в,което приятелите ти са лицемери с бедни и жалки душички..

Безсрамни хора изпълнени с злоба..

Замислете се колко са приятелите ви от детството,които са останали до вас?

Имате ли на кого да кажете "Абе, брат, ти помниш ли.."?