Признание
Човешкият живот бил ценен. Ха-ха. Само едно силно егоцентрично същество би могло да сътвори подобен "бисер" за собствения си биологичен вид. Значи, животът на всички други същества - четирикраки, летящи, пълзящи, плуващи и т.н., не струва и пукната пара, но, видите ли, животецът на двукракия негодник, наричащ себе си хомо сапиенс, бил много ценен. Особено пък този, на определени индивиди, взели себе си за богове и тормозещи всички по-слаби от тях...
Ще ви доверя нещо, но не защото ви вярвам, а защото съм взел всички предпазни мерки никога да не попадна под ударите на фалшивото ви правосъдие. И защото искам да чуете най-сетне и друга гледна позиция, пък дано успеете и да пречупите някой ден закостенелите си представи за справедливост.
Аз убих човек! Мина доста време оттогава, но до днес не съм изпитал и грам чувство за вина. Нещо повече. Преживях удовлетворението за постигната справедливост. А съм възпитан и израстнал с вашите ценности, целящи да направят всички ни покорни, страхливи и слепи изпълнители на измислени закони. Аз бях един от вас. До момента, в който разбрах, че понятието за справедливост в човешкия свят е философски продукт, присвоен и използван от държавата, а държавата по принцип е създадена да превръща силните в слаби, а после да ги тероризира. Защото само с терор тя може да се храни, съществува и развива. И този именно терор, тя нарича "справедливост ".
Но, да премина към същността на моя разказ.
На 25 години, току-що завършил престижна специалност с информационни технологии, започнах високоплатена работа към международна IT компания, даваща ми възможност да работя от всяко място на света. Не, че и преди това не работех - от пълнолетието си още се самоиздържах докато учех, с всякакъв вид работа. Но, високите доходи от сегашната, плюс възможността да работя от вкъщи, ми даваха шанс да осъществя голямото си желание най-после да имам куче. Можех да си позволя покупката на домашен любимец от елитна порода, но предпочитах да осиновя някоя сиротна душица от улицата. А улиците в нашата страна са пълни с изоставени кучета и котки от точно такива егоцентрични и безотговорни същества, считащи себе си за върха на еволюцията, за които ви споменах по-горе. От малък обичам животните и никога не съм спирал да се грижа за болните и изоставените. В квартала, в който живеех тогава, всички животинки ме познаваха и ме чакаха с нетърпение да получат поредната си порция ласки, наред с лакомствата, с които бяха пълни джобовете ми. Едно кученце обаче, редовно ме съпровождаше през целия ми маршрут от работа до вкъщи. Бях решил точно него да си взема у дома, за да бъде мой житейски партньор и приятел. Само че не стана така, за съжаление. През този ден не срещнах нито едно от моите приятелчета. Не ме чакаше и предания ми другар Бък. Вече се здрачаваше, когато започнах да откривам труповете им на различни места из квартала, където смъртта ги беше застигнала. До всяко едно от тях имаше по малко храна, вероятно примесена с отрова. Същата ужасна смърт беше застигнала и Бък. Бях потресен. Свързах се с полицията, с медиите и разни организации за защита на животните, писах тук и там, вдигах шум, но ефектът беше нулев и виновникът не се намери. Тогава започнах собствено разследване и само за няколко дена следите ме отведоха до негодника, отнел живота на толкова невинни душички. Наглед обикновен, сив човечец, с нищо не показващ, че е способен на такова злодеяние. Занимаваше се с ремонт на коли в свое помещение. Влязох да поговоря с него уж във връзка с предстоящия ремонт на несъществуващата ми кола, но извъртях по някое време разговора за навъдилите се напоследък много безстопанствени кучета и изразих недоволство от това. Той изведнъж се промени, лицето му стана зло и със сатанинска усмивка ми сподели това, което аз вече предполагах. Беше ги отровил, смесвайки антифриз с храната им. После си тръгнах, без да виждам нищо пред себе си. Тъмна сянка се настани в душата ми. Вече знаех, че този мъж не заслужава да живее. Вкъщи съвсем хладнокръвно обмислих как да постъпя. Бързата смърт не беше достатъчно добро наказание за този изрод. Той трябваше да страда така, както своите жертви. Купих антифриз и в края на работния му ден, когато почти се канеше да затваря работилницата си, влязох спокойно, издебнах го отзад и... Тук ще ви спестя подробностите и ще завърша сцената с това, че черната му душа отпътува към Ада в същите мъки, както неговите жертви. Погледах го няколко минути и си тръгнах. В душата ми не трепна нищо, не съжалих нито миг за стореното. По-късно, от новините научих, че се бил отровил, обърквайки алкохола с антифриз.
Продължих да работя високоплатената си работа, като се посветих през свободното си време на учение. Изучих юридическите науки, данъчното законодателство, банковото дело, психологията и актьорското майсторство. Всичи с отличие. Имах цел, за изпълнението на която ми бяха нужни много познания. И я постигнах. Вече няма нужда да работя за която и да е чужда компания. Имам си своя. И съм достатъчно богат, за да мога да живея където си поискам по света. Вече мога да се занимавам с това, което считам за свое призвание в този скапан, човешки свят. Да въздавам поне малко справедливост, но истинска, а не фалшива, с която държавата ни замазва очите. Може би, ще кажете, че нямам право и че съм също такъв престъпник като тези, срещу които се боря, но ще ви се изсмея и ще кажа, че не ми пука какво мислите.
Защото, благодарение на моите знания, мога да изтегля пари от която и да е сметка в банка по света, и да ги преведа на когото си поискам, заобикаляйки данъчното и други законодателства. Разбира се, вземам от богатите, за да дам на бедните и болните, без да се афиширам. Имам предвид тези богати, които са станали такива по нечестен начин. А благодарение на актьорските си умения, мога да влизам в различни роли с лекота и да правя своите проучвания. Така, нямам нужда от държавните органи, като полиция и съдилища. И вече не убивам негодниците с антифриз, ха-ха, а ги карам сами да си слагат край на живота. Всекиму според заслуженото.Чисто и ефективно! Продължавам да се грижа и за безпризорните и болни животни. Изградил съм множество частни приюти за тях и съм им осигурил щастливия и спокоен живот, който заслужават. Имам и свое куче, което пак нарекох Бък...
Животът ми е смислен и добър.
Защо ви разказах всичко това ли? Защото ми се прииска да ви кажа, че чувството за вина е намордник, който ви слагат, за да ви направят слаби и подчинени. И, да, знам поговорката, но нито съм гузен, нито пък бягам.
Свързани произведения
Коментари
-
jenyivanova (Жени Иванова), благодаря най-искрено за споделените ценни мисли и за харесването! 🙂
-
Жан-Кристоф (Jean Christophe), еха, не бях се сетила за Камю, благодаря за което! 🙂
-
Следя конкурса и сега стигнах и до тук... Героят не се чувства виновен. На пръв поглед. Но в интрото долавям опит сякаш да обясни... Както казва Юго... материалният свят оцелява благодарение на равновесието, но нравствения е зависим от справедливостта... От друга страна "всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, нови в себе си своето проклятие." — Това запомних от Морис Дрюон, когато за първи път прочетох "Железният крал".
Не споделям стореното от лирическия герой...но знам, че наказанието задоволява желанието за един примитивен вид справедливост...
Оставям Библията настрана, защото там всичко е казано по най-добрия начин.
Харесах разказа. -
Тук има силно влияние от Албер Камю.
-
mislitel (Георги Каменов), няма проблем. Точно монолог на патологията му е. Не си ме засегнал по никакъв начин, даже се забавлявам донякъде.
-
palenka (П.Антонова), не знам за вас, простосмъртните, но ние, "безсмъртните ", поне се забавляваме. 😉 А вие, ако искате, сезирайте и прокуратурата! 😄
-
Оф, явно съм по-малоумен отколкото смятам, а това вече ми иде в повече 🙃
Не, сериозно, почти ме разсмя - темата, не, но главният герой, ако не е такъв, то пасти да ям...
И оттам самият разказ става монолог на неговата патология...
Или греша?...
Задълбахме, извинявай, ако съм те засегнал.
Повече няма да досаждам в коментарите ти тук. -
mislitel (Георги Каменов), нямам проблем с това, какво мислиш за "творбата" ми, самата аз не гледам сериозно на нея, камоли да се сравнявам с горенаписаните автори. Иначе, струва ми се, че пак си се объркал - темата ми не е за серийните убийци, а разказът не е опит за криминале, ама нищо, де - всеки вижда това, което иска. :D
-
Morgiana (Nadya) - Такова признание в медиите не се прави, ще бъде изведен с белезници. Навсякъде в мрежата се следи за нарушения на етични норми и т.н., а там най-лесно се хващат, винаги има следи. В съдебната зала?
Зададох конкретен въпрос, и не че очаквах отговор, въображението тука няма място.
И - щом признанието на убиец-психопат не е в разрез с етичните правила на сайта, https://otkrovenia.com/bg/site-rules какво можем да коментираме ние, простосмъртните. -
palenka (П.Антонова), право на автора е да остави малко място за въображение и на читателя, вместо да му поднася всичко на тепсия. Не вярвам да питаш всеки автор, написал монолог от името на героя си, къде и пред кого го произнася. 😉
-
iren5 (Ирен), разбирам желанието на читателя да прозира осъдителното авторово отношение към отрицателния герой. Не вмъкнах по никакъв начин и намек за осъждане от моя страна по две причини: 1) сметнах, че от самосебе си се разбира, че убийството не е деяние, достойно за подражание и всеки опит от моя страна да изтъкна това, би бил обида за читателя;
2) реших, че разказът от първо лице, без допълнителна намеса на автора, би спомогнал по-пълно да се изяви характера на главния герой, както и разказът да стане по-автентичен.
В този ред на мисли, съжалявам, че съм смутила по този зловещ начин по-чувствителните читатели, карайки ги да си мислят, че се отъждествявам с главния си герой. -
Точно този разказ, от към идейно, ми е по супер любима тема, тази за серийните убийци.
Колко ми е такава - достатъчно е да спомена факта, че за последните към 2 седмици изчетох почти всичко от Джон Конъли в Моята библиотека, а в момента чета "Чудакът Томас" на Кунц, но тук е разгърната ужасяващо слабо (за мен).
Некъф пич се фали, кат на селска вечеринка и толкова...
Затова предните ми включвания бяха толкова посичащи, може би трябваше да съм по-мил, или да премълча, но пък от казаното всичко си е това, което мислех, и продължавам да мисля относно творбата. -
А пред кого и къде се произнася това признание?
-
Аз бих казала, че в този разказ въпреки, че героят нито е гузен, нито бяга, по своему сякаш за сега най ми се връзва с поставената тема, от публикуваните до този момент. Явно темата се оказа доста трудна. Но аз съм търпелива като читател и ще чакам да има такъв разказ. В този... всичко разбирам. И че автора не е нужно да се отъждествява с героя, и че главния герой не е нужно да е пример за подражание, но някак сякаш ми се иска отнякъде поне да прозира това, че поведението му е осъдително и не е пример за подражание. Не твърдя, че е задължително, а че на мен ми се иска ... може би. Споделям мнението на Емо. Не мога да кажа точно какво, но нещо ме смущава в поднасянето на историята.
-
esenna (Нина Стоянова), благодаря Ви!
-
Харесах! Разказът е добър! Не е задължително главният герой да е пример за подражание - това прави разказът добър и интригуващ! И Хумбърт Хумбърт е отрицателен герой, но "Лолита" е роман, който не слиза от световните класации. Поздравявам Ви и пожелавам успех!
-
Jackie151 (Антоанета Иванова), аз нямам проблем с чуждото мнение, но Вие с герои, които не са захаросани, може би - да. За жалост, в живота не всичко е цветя и рози, нито пък хората са само бели и добри, но едва ли обвинявате Твореца в неприемливи послания.
-
Касаят героя, който не се счита за виновен. Той се счита за Господ, а не е и не може да раздава правосъдие. На мен този герой не ми харесва. Това исках да кажа.
Желанието да умаловажите чуждото мнение не прави посланието по-приемливо. Толкова от мен, повече разяснения и коментари няма да правя. -
Jackie151 (Антоанета Иванова), никой не е гузен и никой не бяга - то си го пише, ако има кой да чете. Героят е от тези, които не изпитват вина, а това също е заложено като изискване в темата на предизвикателството, пак ако има кой да я прочете. Останалото са Ваши размишления, които по никакъв начин не касаят нито героя ми, нито разказа ми, нито пък мен, като автор.
-
Само не разбрах кой е гузният, кой е негоненят и кой бяга.
Отношението ми е еднакво с Qndov (Никола Яндов).
Не знаем защо нашия свят е устроен така, че са допускани убийци, войни. Може да изкупуваме грехове, може да е проверка на вярата, но истината я знае само Бог и само Той може да съди. -
"Защото, благодарение на моите знания, мога да изтегля пари от която и да е сметка в банка по света, и да ги преведа на когото си поискам, заобикаляйки данъчното и други законодателства. Разбира се, вземам от богатите, за да дам на бедните и болните, без да се афиширам. Имам предвид тези богати, които са станали такива по нечестен начин."
Психопат и Робин Худ в едно? Както и няма начин и без съвест някой, защото психопатът няма съвест и не изпитва съжаление, да избяга гузен-негонен.
Но си има редактор, който да реши дали нещо е по темата или не и както и афиширането на убиец дали е морално и т.н.
Авторката се е включила в предизвикателството и получава и лайкове, така че за мен коментарите са излишни.
Срещаш някакви налудничави писаници и ако коментираш нещо нередно, нагледно ти се обяснява, че може и така да е, но той.тя оценявал стиха/разказа/есето, а те били добре написани, а какво - това било друга тема. Разделението идея-тема-изпълнение... Не ми се коментира -
Никой не очаква от такъв негодник да изпитва вина или съжаление. Повечето серийни или поръчкови убийци не изпитват грам съжаление от факта, че са отнели човешки живот. Акцентът в разказа изобщо не е върху това дали някой изпитва вина или не. Сюжетът е изграден на базата — Човекът срещу Обществото. Протагонист срещу антагонист. Но в случая протагонистът е антигерой. Паралелно с този тип сюжет, в разказа прозира и друг - тази на откровението, на признанието на героя, че е извършил убийство(както е впрочем е и заглавието на разказа). Но липсата на угризения оставя у читателя впечатление, че това не е признание, а самохвалство, та даже закана. Есеистичното начало на разказа също обърква.
Не казвам, че разказът не ми харесва! Но има нещо смущаващо в него, дали защото е разказан в първо лице и някак между редовете се долавя и авторовата позиция, дали заради нещо друго, не успях напълно да си обясня. -
Читател съм, имам право на собствен прочит!
Наблегнах на това, защото за мен извън него, няма нищо.
Елементарно написано!
Съжалявам.
Но на друг може и да хареса, вкусове различни.
Пожелавам ти успех и прекрасен ден. -
mislitel (Георги Каменов), темата въобще не е нито "еко", нито модерна. Можех да напиша и друг мотив за убийство, и тогава щеше да има друго определение, вместо "еколицемерие", навярно. Темата е чувството за вина или липсата на такова, в зависимост от типажа, който избираме да опишем. Ясно е за какъв типаж иде реч в разказа ми. Останалото са детайли.
-
По модерна тема, но нито ме трогна, нито впечатли.
Лицемерие в патологичен размер.
Това е присъдата ми за лирическия!
Защо ли?...
Защото хиляди Диви видове се нуждаят от Истинска Защита, Изчезват, и какво...
Една огромна тълпа защитава кучетата, а и да вметна, даже плъховете от канализацията - факт, в Париж са стопирани кардиналните мерки, именно заради протести за нехуманно отношение спрямо тези гризачи, което е безумие!
Строят се приюти за милиони, докато за същите пари биха се спасили бая диви животни и екосистеми...
Защитава се дървото в парка, а в същото време само зад баира се сече гороломно гората!
Казано от позицията на човек, обичащ животните и сам правил, каквото му е по силите да спаси Диви такива, включително хващане на отровни змии в населени места и пускането им в природата.
Бая се развихрих, но ми е писнало от това екоЛицемерие! -
palenka (П.Антонова), благодаря!
-
Morgiana (Nadya) - разбрах: не се отъждествяваш, само влизаш в роля. Успех!
-
palenka (П.Антонова), това, че героят ми разказва от първо лице е литературен похват и не означава че аз, като автор, се отъждествявам с него. Жалко е, че не правиш разлика между тези неща...
-
Естествено е да те отъждествява някой с героя след като ти се отъждествяваш с него. В киното и театъра актьорите влизат в роли, защото това им е работата. Но да приемаш поезията за театрална сцена или филм... Мрежата е пълна с актьори.
"Мрежата е сцена и всички ние сме артисти" - по Шекспир -
Qndov (Никола Яндов), а аз се чудя на това, че някой може да отъждестви характера и житейската позиция на литературния герой с тези, на автора. Но, благодаря за коментара, той ми подсказва, че успешно съм влязла в кожата на героя си!
-
Чета и се чудя на това, че си превзела правомощията на Бог! Можеш да убиеш когато е необходимо да се нахраниш, но да раздаваш правосъдие нямаш право! Представяш ли си как всички в България сме грабнали кой пушка, кой пищов, кой автомат? Такава пукавица ще настане за пустата му правда, че накрая България ще обезлюдее! Тя без туй сиротата ни майка е тръгнала на там!
-
Благодаря за високата оценка, vega666 (Младен Мисана)!
-
Давам глас за успех в конкурса.
Много ценен и оригинално поднесен текст. -
Mazaco (Емил Боянов), благодаря за мнението! Само да поясня, че не съм имала за цел да правя героя си симпатичен на читателя. Просто развих идеята на предизвикателството, че както има хора, които се терзаят от чувство за вина за какво ли не, така има и такива, които не изпитват вина и за най-лошото от всички деяния - убийството. А какъв е героят ми - психопат, социопат или някакъв друг "пат", оставям на читателя да прецени, според собствените си разбирания.
-
Продължавам си коментара, защото по погрешка съм публикувал само част от нея.
Интересен и добре написан разказ! Но "гледната точка" на главния герой не се вписва в никакви морални норми. Патология отвсякъде. Той е психопат, който среща по пътя си друг психопат и назрява конфликт. От една страна имаме садист - убиец на кучета, от друга страна - хладнокръвен убиец на хора, с изкривена представа за справедливост и киберпрестъпник. Единствената добродетел на героя е, че обича и се грижи за животните, изпитва състрадание към тях. Но той мрази хората, нарича ги презрително "двукраки". Анархистките му възгледи също не успяват да го направят симпатичен, нито пък опитите му да се прави на съвременен Робин Худ. -
Интересен и добре написан
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
