Наближава пет сутринта и Яна запали осветлението в стаята. Време беше да изпие кафето си и да поеме отново към малкия павилион, където продаваше цветя.
Беше тежка зима, но тя не се отказваше да прави букети и да се усмихва на хората, които спираха макар и само да се полюбуват на красотата на цветята. Живота беше труден, но винаги имаше повод или просто така, някой да купи цветя.
Както всяка сутрин, тя отиде до пекарната и взе няколко кифли с мармалад и гевреци. Уханието се носеше на далеч. После зави по малка уличка и стигна до стара, порутена сграда. Вратата изскърца и тя видя рошавите главици на няколко малчугана, които я очакваха.Децата я наобиколиха и протягегнаха ръце към нея. Откакто стана пълнолетна и напусна дома за сираци, тя не пропускаше ден, в който да не донесе поне малко радост и храна на тези забравени от всички живи същества. Знаеше какъв е животът зад стените на този дом. Спомняше си как усещаше аромата на току що изпечени кифли и мечтаеше един ден, да може да им се на ...