За първи път сме седнали един до друг. Не под ъгъл от двете страни на масата, а точно един до друг от едната страна. Късно е. Минава полунощ. Има и други хора, не сме сами.
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. Всъщност и аз не знам как става. И точно не пиша за един-единствен човек. Един, един… също си помисли, че пиша за него, а аз пишех, за да се спася. Да остана жива… Да остана жива… Жива! Извади ми всичките зъби, три пъти ми точи кръвта до последната капка, пет години умирах от глад и студ, и адска мизерия, и страх… и ме окраде до голо. До голо. Кой нормален човек ще повярва, че за него съм писала. Изрод. Абсолютен изверг. Искал книга. Да му я напишат тия, неговите от Бояна. Кукличките му. Чудовище! Чудовище без мозък! Изрод1 Изверг с рускини! И с някаква, която работи уж в банка. Като мен.
... Кънти в мозъка ми… Продължавам без глас.
И този един-единствен човек ми е стимул… вдъхновението. Нап ...