До едната туркиня вървеше момченце на около пет години, с памучен елек и гайтани по краищата, със стъклени копчета. Беше гологлаво и босо. До другата се виждаше момиченце на около шест години, облечено с избеляла, басмена рокличка, с тънки плитки, приплетени със сини мъниста. То стоеше боязливо до майка си и от време на време подръпваше тюлбена на главата си.
Павлето се приближи до тях, погледна любопитно и се отдалечи. Трябваше да бърза. Работата го чакаше. Чу се хармониума на Парушев. Той се заслуша за миг и наново забърза. Мислеше да напусне печатницата и да иде на село, за да стане учител. Нали затова завърши "Кирил и Методий"... Много от момчетата, които я завършваха, отиваха в чужбината, а той реши да остане тук, дето беше се родил и да преподава на матерния си език, на българския. Децата имаха нужда да научат за своя род и родина. Дойде му на ум за притчите Соломонови. В гл. 12 пишеше: "Насочи сърцето си към учение, ушите си към умни думи!"
Думите на пророк Варуха в гл 3:14 звучаха в главата му:
"Познай де се намира мъдростта, де силата,
де знанието, та заедно с това да узнаеш,
де се намира дългоденствието и животът,
де се намира светлината на очите и мирът."
Можеше да стане свещеник, но учителството го влечеше повече. Казваха, че в село Марково търсили учител, та реши тия дни да се земе почивка и да иде до селото, та да види. А сега бързаше за печатницата. Днес започваха работа по обед, затова ги викаха по-късно. Спря го тълпата, която беше се скупчила при подвижния куклен театър. Върху четирикрака масичка, висока един метър, се виждаха кукли, облечени в народна носия. Притежателят беше режисьор и техник. Разиграваше куклите под звуците на малката латерна, като теглеше конците, с които бяха прикрепени една към друга. Това допадаше на насъбралата се селска публика. Когато представлението свърши, притежателят помести целия интертал в едно сандъче, завързва го на гърба си с тънък каиш и тръгна.
Следва.
© Мария Герасова Всички права запазени