Беше бая, бая, с авторитетни задни части. Мъжете я гледаха с алчни погледи, а по-старите въздишаха: "Ай, машаала, ай, ай!

   Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се криеха в пазвата и такива приказки се чуваха, че ме е срам да ги изрека.

   Колчо стигна кръчмата и минавайки покрай Моралията рече:

- Добро ти утро, байо Гьорги.

- Дал Бог добро, сине! Ей, та и теб. Май си подранил? Айде тичай, че байо ти Славейкова та чака! Вика ми челякът: "Що не пущаш Колчо да иде в школото от време на време, да чуе нещо?

   Когато момчето влезе в кръчмата, Славейков вече го чакаше.

- За два часа ше идеш в школото, та да са научиш на писмо и четмо! -  подхвана той. Па ше правиш и сметките на байо си Гьорги! Седни до мен! Ти веч не си малък. Требва да идеш в школото! В него ше научиш толкоз ного. Пред теб ше са разкрият нови светове. Ше научиш буквите. Кат съйдениш буквите, стават думи, а думите изречения. Кат са научиш да пишеш буквите, ше можеш да четеш. Те са открити от братята Кирил и Методий. За туй Колчо, ше говорим повеч в школото. Като дойдеш там, ше видиш колко си изпуснал. Докат аз си изпия кафенцето, ти пооправи малко! Помогни на байо си Георгии! Добър челяк е. Разбра ма веднага.

- Що не земеш момчето да го научиш на писмо и четмо? - ми рече той.

   Колчо склони глава. След туй прегъна колене и хвана ръката на Славейков.

Допря я до гърдите си и я приближи до устните си. Досега не беше срещал такъв челяк, който думаше така добре. Пред очите му се появи орел, който заблестя със силна светлина. Това беше мигновение, което предвещаваше някакво добро нещо.

   Съдбата на момчето беше определена. "Нек да послуша байо си Петко! Виж, къв учен челяк е! Ората му свалят шапка. Неукото не води до нийде!"- мислеше си той.

   Колчо намери Моралията и го предупреди, че ще тръгне с байо си Петко. Сбогува се и тръгнаха към школото. Одаята беше чиста. Дишаше се свободно. Едно момче, с рус перчем беше се надвесило над дървена плочка и повтаряше: "Голямата буква "А", малката буква "а". Колчо го погледна и очите му заблестяха.

- Нес, деца, ви водя нов ученик. Викат му Колчо. Приемете го кат свой брат! - изрече учителят.

   Така премина първият учебен ден за Колчо. Когато тръгна към кръчмата на Моралията, пръстъпяше като малко агънце пред добрата майка, от която щеше да получи топлото си мляко.