14.01.2010 г., 9:34

Продължение от книгата

769 0 0
1 мин за четене

- Тате, нъл оген и топлина има в земената любов? - намеси се Павлето.
- Тъй  е, сине. Когаш са влюбиш, сам ше разбереш.
- Георги - прекъсна го Стефана. Той май е влюбен?
- Стига, мале! Нек да не думаме за туй!
   Стефана се сгуши зиморничаво в красивия си вълнен шал. Тази вечер беше го сложила за празника.
-   Нес сички са сабират да покажат любовта си към семейството - подхвана наново разговора Георги. Мир да има в дома ни! Мир и любов. Никогаш да няма ежби и омраза! Нъл на туй ни учи Бог?
- Мир да има, мъжо! - обади се Стефана. Обич и берекет - и се прекръсти три пъти.
   Огънят в огнището излъчваше особена светлина, която затопли цялата одая. Тази топлина топлеше сърцата на всички, които живееха в  тук. Мирен, задружен и спорен живот споделяха помежду си. Живот, на който можеха да завиждат много люди. Между тях нямаше лъжа и измама. Уют цареше наоколо. Уют в дома и душата им. Живееха в сговор и нищо не можеше  да попречи на този сговор. Хората ги обичаха, защото бяха отзивчиви и помагаха на всички с много любов. Никой не връщаха. Никой не обидиха. Така не предизвикваха злобата на людите.
- Сине, сине, виж ръженикът в огнището прилича на Богородица! А синът е светлината - прекъсна мълчанието Стефана.
   Георги и Павлето се обърнаха. Видяха само светлината, която беше огряла цялата одая.Тази вечер всички си легнаха в полунощ. А светлината продължаваше да свети до сутринта.
   На другия ден пред Народната банка се трупаше народ. Отпред все още се виждаха дванадесетина бараки и имарето. Сред навалицата народ имаше представители от кметството.Чуваха се остри спорове. Днес решаваха да откупят имота. След дългите спорове и преговори със собствениците, имотът остана на кметството.
   Няколко дни по-късно дойдоха работници с кирки и лопати. Бараките изчезнаха пред лицето на банката.  Нямаше го вече и имарето. В него имаше кафене, в което всеки Гергьовден се събираха чираците на опинчарски еснаф. Полагаха изпит за калфи. Всеки носеше баница и стомна с червено вино. По време на мохабета, майсторите подпитваха момчетата, за да видят какво са научили от занаята. Почти на всички даваха правото да отворят свой дюкян. Тук, в кафенето, изпитваха марангозата, абаджиите и тишчиджи руфета.
- марангоза - резбари
- тишчиджи руфета - каменарски еснаф
Следва продължение

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...