Глава 22
Краз бе застанал под сянката на един величествен стар бор. От там гледаше с интерес поляната, която преди 6500 години му бе любимо място за пикник. Сега тя бе плод на странен сън, който бе сънувал. Слънцето напичаше жарко. Не много типично за сезона, а розовите горски цветя, които си растяха тук бяха вече придобили леко кафяв цвят. Разбира се, личеше си, че са били розови. Но все пак беше септември месец, и те бяха взели да преминават. Този път знаеше, че не сънува, но това, което видя, му се видя странно. От небето на полята се спусна с нейната вярна метла Антига, неговата бивша възлюбена. Той се приближи близо до дървото за да може да се слее с него. И тя да не го види. Вещицата се приземи плавно и слезе от метлата. Черната ѝ рокля се влачеше по тревата като оставяше след себе си смачкана пътека, която бързо се изправяше. Антига се спря и отметна качулката си. Метлата ѝ се отдели и се насочи към дървото, където дебнеше Краз. Той като видя това реши, че е време да се покаже.
...