15.09.2023 г., 11:20 ч.

Проекто роман Село Змейково Глава 39 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
5.0 / 1
447 1 0
21 мин за четене
Глава 39
Луната, която всяка вечер светеше в нощното небе представляваше своеобразна огромна скала привлечена от гравитацията на N12G456, вероятно при формирането на слънчевата система. Този малък и единствен спътник на Нова Земя нямаше атмосфера, видимо нямаше и никакви форми на живот. Нито растителни нито животински. Но не всичко е така както изглежда. В една малка котловинка, добре прикрито пушеха малките коминчета на къщичките в село Змейково. В тази мъничка котловина, по някакъв мистичен начин имаше благоприятна среда за живот. Но въпреки това по улиците никой не се разхождаше. N12G456 огряваше малкото площадче на селото. Но и там нямаше никой. Всички жители на селото или спяха дълбок зимен сън, или си бяха по домовете. Те много рядко излизаха от имотите си, особено когато зимуваха. И все пак не всички кротуваха в къщите. В началото на селото имаше езерце, покрай, което бяха запалени огньове и кръшни самодиви танцуваха край тях. Те отдаваха почит на богинята майка Кибела. В селото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Койчев Всички права запазени

Предложения

Още произведения »