Глава 39
Луната, която всяка вечер светеше в нощното небе представляваше своеобразна огромна скала привлечена от гравитацията на N12G456, вероятно при формирането на слънчевата система. Този малък и единствен спътник на Нова Земя нямаше атмосфера, видимо нямаше и никакви форми на живот. Нито растителни нито животински. Но не всичко е така както изглежда. В една малка котловинка, добре прикрито пушеха малките коминчета на къщичките в село Змейково. В тази мъничка котловина, по някакъв мистичен начин имаше благоприятна среда за живот. Но въпреки това по улиците никой не се разхождаше. N12G456 огряваше малкото площадче на селото. Но и там нямаше никой. Всички жители на селото или спяха дълбок зимен сън, или си бяха по домовете. Те много рядко излизаха от имотите си, особено когато зимуваха. И все пак не всички кротуваха в къщите. В началото на селото имаше езерце, покрай, което бяха запалени огньове и кръшни самодиви танцуваха край тях. Те отдаваха почит на богинята майка Кибела. В селото ...