4
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти.
- Добре… добре. Ще си взема. А… а кой ще те замести в агенцията.
- Има едно момиче, Хуанита. Тя си знае отлично работата.
- О’кей, Карла. До след малко.
Веднага след разговора осъзна, че това е отлична идея. Имаше искряща нужда да се отърве от къщата. Поне за известно време. А и главата вече не го болеше.
Лексусът пристигна няколко минути след като Хари излезе от двора. Карла отвори прозореца и се провикна:
- Ако искаш остави багажа отзад.
- Дадено, лейди Бенсън – закачливо каза Хари, след което хвърли малкия сак на задната седалка и седна отпред. Трябваше да си придаде колкото се може по-небрежен вид и да не мисли за станалото през нощта. ...