StefkaGaleva (Стефка Галева)
92 619
27.02.2011 г., 14:03 ч.

Пролетен олтар 

  Проза » Разкази
1277 0 15
2 мин за четене

ПРОЛЕТЕН ОЛТАР

 

 

 

 

      Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ.  Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.

Мъжът върви към мен: не те виждам от шибаната шапка, от дебелата ти грейка, искам устните, челото, подстрижката да видя, а трябва да си тръгвам. Обърни се хубаво към мен. Мъжът не се обръща. Запомням дънките, обувките и крачките. Попивам и преглъщам. Представям си го разсъблечен, без шапка и без грейка и... по-надолу. Вървя след него. Не. Не си отивай точно в полунощ. Светлините греят. Приличаш на любимия ми мъж. От някога. И той не ме целуваше така, така на тротоара, а само в полунощ.

Прибирам се вкъщи и, още с шапка, шал и ръкавици, с дебелата си грейка се устремявам  към  разцъфтялото кокиче. Целувам дълго.

Под нас танцуват на екрана.

Тропам с крака.

Дори не те видях, а ме очарова.

Дори не те видях, а вървях след теб.

Дори не те видях, а те пожелах.

Продължава  танцът на леда, аз не спирам да целувам нежно, нежно, едва допирам и отлепям устни. От наслада чак претварям двете си очи.

Боже мой! Влюбена съм...

Както преди хиляди години. Точно както преди хиляди години, когато се прибра в измръзналия следобед. Не се съблече, не се събу, а бръкна в вътрешния джоб на якето си  и извади мартенички. Цяла шепа:

- Ела. – отидох до него.

- По-близо, ела. – съвсем се доближих.

Той сложи на врата ми две, една в шепата ми, после ми повдигна китката и започва да завързва. Някак непохватно, някак и несръчно с големите си и зачервени пръсти от студа. Забави се. Задържа ми и ръката. Студеното попи по мен. Погледнах го. Той усети.  Повдигна ме с двете си премръзнали ръце. Кокичето ми зашептя:                                                     

Честита Баба Марта! Да си бяла и червена... здрава... да си бяла и червена... здрава.

После, после телата ни дълго пламтяха под зимните ни дрехи.

После, аз дълго си търсих всичките ми подарени мартенички по топлия диван.

После... и на двамата лицата ни се бяха оцветили в червено.

 

                                                                                                              Стефка Галева

                                                                                                              гр. Сандански

 

 

 

© Стефка Галева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??