3 min reading
Времената бяха вълчи, а Пешеходеца беше разведен, безработен и с дете.
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението временно се променяше в полза на празните столове, защото Тенчо изнасяше три маси, държани дотогава в склада, на тротоара пред кръчмето. Постоянните клиенти обаче упорито продължаваха да се навират в задименото помещение.
В петък вечерта на 26 април в "Свирката" имаше точно толкова клиенти, колкото и през останалите дни на седмицата. Наплив заради уикенда нямаше и никога не бе имало. Редовните си бяха тук всяка вечер и петъкът не бе повод за промяна на статуквото.
Двете маси в ъгъла бяха долепени една до друга още в понеделник В неделя, когато не работеше, Тенчо премиташе пода на заведението и подреждаше масите, но още в понеделник двете отново се долепяха, за да съберат компанията. Оставаха ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up